ФИЗИКА НА ОПИТА

Йонге Мингьюр Ринпоче

Откъс от книгата "Буда, мозък и нейрофизиология"  на Йонге Мингьюр Ринпоче 

Физическите обекти не съществуват в пространството, а са пространствено разтегнати. По този начин, концепцията за „пусто пространство” губи смисъл.

А. Айнщайн „Относителност”

................................................................

Разговаряйки със съвременни учени аз бях поразен от множеството паралели между принципите на квантовата механика и будисткото разбиране за взаимовръзката между пустота и проявление. Тъй като използвахме различни термини, ми отне известно време да осъзная, че говорим за едно и също - за въртящи се от момент в момент явления, които се предизвикват и се обуславят от почти безкраен и разнообразен брой събития.

За да мога с достойнство да оценя тези паралели, счетох за нужно да изуча някои принципи на класическата физика  -  фундамента на който се строи квантовата механика. „Класическата физика” – това е общ термин, описващ комплекс от теории за функционирането на естествения свят, основани на догадките и експериментите на гениалния учен от XVII в. Исак Нютон, а също и на учени, които са вървели по неговите стъпки и са внесли своя принос в разбирането на тази наука. От гледна точка на класическата физика Вселената е огромна подредена машина. Съгласно този „механичен модел”, ако знаем положението и скоростта на всяка частица във вселената, а също и силите действащи между тях в определен момент във времето, ние можем да предскажем скоростта и положението, т.е. посоката и скоростта на движение на всяка частица във Вселената за всеки момент от бъдещето. Точно по същия начин можем да изчислим цялата минала история на Вселената, вземайки за основа пълното описание на сегашното й състояние. В този контекст историята на Вселената може да бъде считана за огромна мрежа от истории на индивидуални частици, свързани с абсолютни и познаваеми закони за причини и следствия. 

Все пак законите и теориите на класическата физика в по-голямата си част се основават на наблюдения на макроскопични явления – такива като движението на звездите и планетите, а също и взаимодействието на материалните обекти на Земята. Но през XIX и XX в. техническите достижения позволиха на учените да изучават явленията във все по-малък и малък мащаб. Техните експерименти, сформирали основата на квантовата механика, започнаха да показват, че в изключително малък мащаб материалните феномени се държат не толкова подредено и предсказуемо, както е описано в класическата физика. 

Един от най-озадачаващите експерименти, било откритието, че материята (в нейното обичайно разбиране) може и да не бъде толкова плътна и определена, както винаги се е считало. При наблюдения на субатомно ниво материята се държи доста странно, като понякога демонстрира свойства, които се асоциират с материалните частици, а понякога се проявява във вид на нематериални вълни от енергия. Доколкото аз разбирам, на тези частици/вълни, които са строителния материал, или тухлите от които се състои Вселената, не може да бъде едновременно определено местоположението и скоростта. Това разрушава класическото описание за състоянието на Вселената от гледна точка на положението и скоростта на тези частици. В контекста на квановата механика ние не можем точно да измерим сегашното състояние на Вселената, тъй като нямаме възможност точно да определим състоянието й в съответствие със законите на класическата физика. 

Както квантовата механика с течение на времето е израснала от класическата физика, така и Буда постепенно е излагал своето описание за природата на индивидуалния опит, базирайки всяко ново знание на предходното, съобразявайки се с нивото на разбиране на своите слушатели. Исторически тези учения се делят на три категории, които се наричат Трите завъртания на колелото на Дхарма. На санскрит думата Дхарма в този мисъл означава „истина”, или „природата на явленията”. Буда е дал своите първи учения под открито небе в едно място наречено „Еленовия парк” в Сарнатха, близо до Варанаси, голям град в северна Индия. В това първо учение той е описал относителната природа на реалността, основана на наблюдение. Ученията на Първото завъртане на колелото на Дхарма често се обобщават в серия от изказвания, общоизвестни като Четирите благородни истини, макар че по-точно могат да бъдат определени като Четирите чисти прозрения за същността на явленията. Тези четири прозрения се свеждат до следното: 

1.      Обичайният живот е обусловен от страдание.

2.      Страданието е възникнало от съответстващи причини.

3.      Причините за страданието могат да бъдат отстранени.

4.      Има път за отстранение на тези причини.

Местносттта Върха на лешоядите

Във второто и третото завъртане на колелото на Дхарма, Буда е започнал да описва свойствата на абсолютната реалност. Това описание като гледна точка може да се счита много близко до принципите на квантовата механика. Ученията за второто завъртане, което съгласно историческите хроники е било дадено на Върха на лешоядите – планина, разположена в североизточия щат Бихар, - са били съсредоточени върху природата на пустотата, любящата доброта и състраданието. Ученията на третото завъртане, в които Буда описва фундаменталните свойства на просветлената природа и ум, е дал в различни части на Индия.

Сами по себе си тези Три завъртания на колелото на Учението са удивителни с това, че те разказват за природата на ума, Вселената и  как нашия ум интерпретира получения опит. Но освен това, те разясняват идеите, които са възникнали в първите последователи на Буда. Неговите последователи не винаги били на едно и също мнение по отношение на точната интерпретация на това, което Буда е говорил. Не всички са имали възможността да чуят и трите учения. Тези различия са били напълно в реда на нещата. Самият Буда е казал, че за да се разберат ученията не е достатъчно само интелектуално разбиране, а е нужно осъзнаване по пътя на непосредствения опит.

Тези, които получили учението само от Първото завъртане, създали две философски школи - Вайбхашика и Саутрантика, — съгласно които за абсолютно реални се считат малките частици (на тибетски — "дул трен" и "дул трен ча ме", което примерно се превежда като „мънички частици” и „мънички неделими частици”), тъй като са цялостни и не могат да бъдат разделени на по-малки частици. Тези фундаментални частици се считат за първичните елементи на всички явления. Те никога не могат да се разрушат или изчезнат, а могат само да преминават в други форми. Например, при горене на дърва „дул трен ча ме” на дървото не изгаря, а просто се превръща  в  пламък или дим. Тази гледна точка е близка до закона за съхранение на масата или съхранението на материята, т.е. до основния принцип на физиката, който твърди, че материята не може да бъде създадена от нищо или да бъде напълно унищожена. Материята може да се превръща в различни форми на енергия. Например, химическата енергия, съдържаща се в бензина, може да бъде превърната в механическа енергия, която движи колата. Енергията на частиците на урана може да бъде превърната във взривна енергия, която асоциираме с ядрената бомба. Но общата енергия, еквивалентна на масата винаги остава една и съща.

По-късните учения на Буда показват, че от простия факт за възможността на преобразуване на тези безкрайно малки частици (както по-късно Анщайн ще докаже със своето знаменито уравнение E=mc²   , което, казано простичко описва частиците като малки пакети енергия) следва, че „дул трен” или „дул трен ча ме” могат да бъдат подложени на влиянието на причини и условия и всъщност представляват преходни явления, което означава, че не бива да бъдат считани за фундаментално или абсолютно „реални”.

Като пример от всекидневния живот помислете за водата. В много хладни условия водата се превръща в лед. При стайна температура водата е течност. При нагряване се превръща в пара. В лабораторни експерименти молекулите на водата се разделят на атоми на водород и кислород, а при по-задълбочено изследване тези атоми показват, че се състоят от все по-малки и по-малки субатомни частици.

Може да се направи интересен паралел между възгледите на школите Вайбхашика и Саутрантика и класическата школа на физиката. Съгласно класическата физика (аз навярно прекалено много опростявам, за да може по-лесно да се разберат основните идеи) фундаменталните елементи на материята, както и големите материални тела – звезди, планети и човешкото тяло, могат да бъдат описани от гледна точка на точно измерими свойства, например положение и скорост, като движението в пространството и времето са напълно предсказуеми и в съвършено съответствие с определени сили, такива като гравитацията и електричеството. Класическата интерпретация както и преди добре предсказва поведението на макроскопичните явления, като движението на планетите в Слънчевата система и движенията на човешкото тяло и неживите обекти.

Но от друга страна, както ми обясниха, в XIX в. техническия прогрес е предоставил на физиците възможност да наблюдават материалните явления на микроскопично ниво. В началото на 20 в. Физика Дж. Томсон е провел серия от експерименти, които довели до откритието, че атома не е цялостен, а напротив, състои се от по-малки частици, които са електрически заредени  електрони. Основавайки се на експериментите на Томсон, физика Ернст Резерфорд е създал модел на атома, който е известен на повечето хора, изучаващи физика и химия, - нещо подобно на миниатюрна Слънчева система, състояща се от електрони, въртящи се около централната част на атома, наречена ядро.

Недостатък на „планетарния” модел на Резерфорд било, че той не можел да обясни защо при нагряване атома винаги излъчва светлина с определени характерни честоти или нива на енергия. Енергията, индивидуална за всеки тип атом е прието да се нарича „спектър на атома”. През 1914 г. Нилс Бор разбрал, че енергетическия спектър на атома може точно да се обяни, ако се разгледат електроните вътре в него като вълни. Това било едно от първите велики достижения на квантовата механика, което накарало целия научен свят да се отнесе сериозно към тази странна нова теория.

Горе долу по същото време Айнщайн показал, че светлината може да бъде описана не като вълни, а като частици, които той нарекъл фотони. Когато фотоните са насочени към метална пластина, те повишават активността на електроните и произвеждат електроенергия. След откритието на Айнщайн редица физици започнали да правят експерименти, които показали, че всички форми на енергия може да бъдат описани във вид на частици, - това много прилича на възгледите на Вайбхашика.

Продължавайки изучаването на субатомните явления, съвременните физици както и преди се сблъскват с факта, че субатомните феномени, които може да се нарекат строителни блокчета на „реалността” или „опита”, понякога се държат като частици, а понякога като вълни. На дадения етап учените могат да предскажат само вероятност, дали субатомна частица ще се държи по определен начин. За практическото приложение на квантовата теория не трябва да има никакво съмнение. За това свидетелстват създаването на лазера, транзистора, скенера и компютърните чипове. 

Но квантовото обяснение на Вселената си остава абстрактно математическо описание на явленията. 

Важно е да помним, че математиката – това е символичен език, от рода на поезията, която вместо думи използва цифри и символи, стремейки се да опише и да ни покаже смисъла на реалността, скрита зад всекидневния опит.