Кръговрата на битието

Далай лама XIV

Въпроси и отговори от "Харвардски лекции" на Далай лама XIV

Въпрос: Считате ли, че в името на спасението на човечеството, хората на Запад са длъжни да обединят пътя на духовното с научните изследвания?

Отговор: Ако се съсредоточим само на научния прогрес, без да се интересуваме от духовното развитие и загубим човешките ценности - това ще бъде доста опасно. В края на краищата научният прогрес трябва да бъде насочен за благото на човечеството. Ако науката в своето развитие върви по грешен път и носи на хората нови страдания и трагедии - това ще е голямо нещастие. Убеден съм, че материалният прогрес трябва да върви паралелно с развитието на съзнанието.

Въпрос: Споделете някои примери за явления, които не са известни на науката.

Ответ: Съзнанието като такова. Нашето съзнание ежесекундно работи на множество различни нива, както низши, така и висши, както груби, така и финни. Дори низшите нива на съзнание е трудно да бъдат определени, да не говорим за финните.

Въпрос: Ако ума не е просто мозък или физично явление, то защо мисленето може да се променя и контролира с помощта на наркотици или мозъчни стимулации?

Отговор: Съществуват много видове съзнание, или ум. Някои от тях са тясно свързани с физическото ниво. Например, зрението зависи от физическия орган очи. Следователно, ако този орган е повреден, неговото съзнание не може нормално да функционира, а ако е премахнат - отсъства и неговото съзнание, с изключение на случаите, когато е присаден. Дори и в древните будистки текстове е споменато за хора, които са жертвали своите очи или дори тела за спасението на другите. Понякога се случва  сърце /което е орган, сформиран под въздействието на кармата на даден човек/ - да бъде присадено на друг човек.  Първоначално сформираната карма е принадлежала на първия човек, а след това, поне така мисля аз, между тези две личности, вследствие на трансплантацията ще се сформира особена кармична връзка.

Във всеки един случай, определени видове съзнание са тясно свързано с органите на човешкото тяло и мозъка. Тези груби нива на съзнание могат да бъдат контролирани посредством хирургични операции на мозъка или методи на електронно въздействие. По-финните нива на ума - все по-малко зависят от тялото. На тях трудно може да се въздейства по физичен път.

Въпрос: Възможно ли е съществуване на "съзнание в съзнанието"?

Отговор: Някои школи утвърждават, че има видове "самопознаващо се съзнание". Например, школата Читаматра използва наличието на самопознаващо съзнание в качеството на основен аргумент за доказване на това, че съзнанието същестува като такова. Това е пример за съзнание, което разпознава само себе си.

Всички будистки философски системи утвърждават факта, че съществуването или несъществуването на всичко може да бъде установено само чрез автентичното, достоверно съзнание. 

Относно дотоверността на самото съзнание,  само школата Мадхямика Прасангика казва, че съзнанието зависи от обекта на познанието. В школата Читаматра съществуването на обекта на познание се определя в зависимост от достоверното съзнание, а съществуването на  достоверно съзнание се определя в зависимост от самопознаващото. По този начин се постулират два вида съзнание: съзнание, насочено навън, и съзнание - насочено навътре. Съзнанието, насочено навътре не приема вида на възприемания обект . Тъй като е насочено само "навътре", то не е съзнание, което възприема външни неща и явления. Така се обяснява съзнанието, самопознаващото се съзнание.

Последователите на школата Прасангика отричат това. По техните думи, не съществуват обосновани доказателства за съществуването на такъв тип самопознаващо съзнание, има само отделни школи, които твърдят това. Прасангики не признават самопознаващото се съзнание, но все пак допускат, че едно съзнание може да различи друго. Да вземем като пример медитативната практика. В медитацията ние не използваме външни обекти и вътрешни - например, мислен образ на Буда, но понякога се съсредоточаваме и на ума, като такъв. Но искам да отбележа, че това не бива да бъде наричано "самопознаващо съзнание". Може да се каже, че следващия миг на съзнанието разпознава предишния момент, или определен аспект на съзнанието разпознава съзнанието като цяло. В този смисъл и по този начин съзнанието може да разпознае съзнанието.

Въпрос: Бихте ли изброили отново четирите стълба /опори, защити/ на будизма?

Отговор: Първият стълб - не се опирайте на личност, опирайте се на учение. Не вярвайте на нито една дума, дори тези думи да са изречени от някоя знаменитост. Така, че първата защита означава, че е необходимо да изследваме и проверяваме думите на един или друг човек.

Вторият - опирайте се не на самите думи, а на техния смисъл. Това означава, да не се поддаваме на красотата или благозвучието на думите. Ако думите са лишени от добро съдържание, не бива да ги приемате, колкото и красиво да звучат. И напротив, ако някой излага мисъл без особени украски, но в същността си тя е правилна, би трябвало да я приемете.

Третият стълб  е относно смисъла. Трябва да се опираме на точния смисъл, а не на този, който се нуждае от тълкувание. Както вече споменах, различните философски школи по различен начин утвърждават това, което условно /относително/ и това, което е точно определено /абсолютно/. Например, в школата Читаматра считат, че това което може да се приеме буквално е определено, а това, което се нуждае от тълкувание - е относително /или условно/. Смисъла на подобни учения и тълкувания е да се покаже основата на мисълта на Буда и несъответствията, които пречат на буквалното разбиране. В школата Мадхямика, за разлика от школата Мадхямика Прасангика, съществуват два способа, които позволяват да се отличи определеното от относителното: първия - от гледна точка на израза, а втория - от гледна точка на изразните средства. Относно израза, например - крайната реалност или пустотата - е абсолютна. В същото време всички останали обекти са относителни и се нуждаят от тълкувание, тъй като те не са крайния начин на съществуване на явленията. Що се отнася до изразните средства, то тук за определящи се считат
текстове, които излагат виждането за пустотата, доколкото в тях се говори за нея като за крайно съществуване на нещата. А тези текстове, които описват различните неща и явления от относителния свят (дори и да бъдат приемани буквално), се нуждаят от тълкувание, за да се определи крайния начин на съществуване на явленията. Те се нуждаят от тълкувания, доколкото обектите в тях са условни, разнообразни и не са в своята крайна точка на съществуване. От друга страна, пустотата като крайна реалност на всички феномени, колкото и да бъде анализирана, не би се намерил краен способ за нейното съществуване, защото тя е абсолютна, както и текстовете в които се говори за това.

Следователно, ако говорим за смисъла, то не трябва да се опираме на това, което се нуждае от тълкувание, а на точния смисъл. И още по отношение на абсолютното  - не трябва да се пираме на съзнанието, помрачено от двойнственост, а на висшето съзнание - мъдрост, която напълно е преодоляла всяка проява на двойнственост.

Въпрос: Какво е съотношението между реално-аналитическото разбиране, и разбирането, което е невъзможно да изразим с думи?

Отговор: В свещените текстове отново и отново се повтаря, че дълбокото преживяване на пустотата от самостоятелното съществуване  - е окончателно, а абсолютната реалност не може да бъде осмислена, тя е неизразима. Нееднократно също така се подчертава и друга мисъл: за да се разбере това битие е небходимо детайлно изучаване на великите философски трактати и развиване на аналитична мисъл. Когато се казва, че тази реалност е неизразима, се разбира състояние зад пределите на рационалното разбиране и анализ, така както реалността като такава, която преживява опитният медитатор в медитативно равновесие, не може да бъде изразена с думи и не може да служи за обект на рационално съзнание от обикновените същества.

Необходимо е да се знае, че съществуват три вида мъдрости: мъдрост, произтичаща от слушане; мъдрост, произтичаща от размишление и мъдрост, произтичаща от медитация. При мъдростта, произтичаща от слушане и мъдростта, произтичаща от размишление, реалността не може да бъде неизразима или неосмилена. В противен случай тези два вида мъдрост нямаше да съществуват! Ако реалността беше напълно неизразима, Буда нямаше да каже и една дума, и шестте велики учени /Нагарджуна, Асанга и др./също щяха да пазят мълчание. Въпреки това те много са проповядвали и са написали много книги. И са проповядвали не от безделие, а защото наистина е имало какво да кажат.

След продължителни разсъждения за смисъла на тези учения и след като вашето съзерцание достигне ниво на увереност, произтичащо от медитацията, ще възникнат особени преживявания. Това ново ниво ще е различно от предишното разбиране, което сте имали за думите и начина ви на анализ на нещата - то ще бъде неизразимо. Например, по телевизията рекламират разнообразни продукти и лакомства, които както ни уверяват са много вкусни, но вие няма да придобиете представа за вкуса, докато не ги опитате. Докато не опиташ един бонбон, не можеш да кажеш нищо друго, освен: "А, сладичко е!", Не можете да съдите за вскусовите и други качества на рекламирания продукт без да сте го опитали. Същото може да се каже и за дълбоките медитационни преживявания - за това какви са те, знае само опитния медитатор - практик, другите не могат да разберат това. 

Въпрос: Какво представлява изследването на времето?

Отговор: Будистките философски школи имат много обяснения за феномена "време". Школите Вайбхашика, Саутрантика, Читаматра и Мадхямика интерпретират това понятие по сходен начин, а школата Мадхямика Прасангика има за него по-особено виждане. Когато говоря за изследване на времето, аз лично имам предвид нещо друго. В днешният контекст изследването на времето е изучаване на това, което е станало в миналото, това, което се случва в настоящето и ще се случи в бъдещето. Подобен анализ е прерогатив за историците, които обичат да казват, че "историите се повтарят", като анализират бъдещето въз основа на това, което се е случило в миналото.

Въпрос: Говорихте подробно за признаците на "невъзприятието". Но как можем да разберем нещо, ако не възприемаме обектите и явленията?

Отговор: В дадения случай невъзприятие е "невъзприятието на това, което присъства и би могло да бъде възприето". Следователно, невъзприятието или ненаблюдението на даден феномен в условия при които неговото наличие способства за възприемането му, може да послужи за признак на неговото "небитие". Да разгледаме един пример от многото разновидности на този признак.

Да допуснем, че нощем човек гледа езеро и предполага, че над повърхността му се издига дим, и не се съмнява в присъствието на дим. Не може да се твърди със сигурност, че дима над езерото го няма, защото нощем в тъмнината това трудно би могло да се установи. Но все пак, независимо от тъмнината на нощта, бихме могли да докажем, че над езерото няма дим въз основа на "невъприятието на огън" - доколкото "дим без огън няма". А нощем от брега на езерото ще забележим и най-малката искрица. Това е случай на невъзприятие или ненаблюдение на непосредствена причина, от която можем да заключим, че на даденото място следствие не съществува.

От друга страна, денем е невъзможно да докажем отсъствието на дим с помощта на признака за невъзприятие на огън: денем не е толкова лесно да забележим огън отдалеч. В тази ситуация е по-лесно да се докаже несъществуването на огън въз основа на невъзприятие на дима. Това невъзприятие е следствие, позволяващо да заключим, че отстъства причина.

И така, какво можем да докажем - изцяло зависи от обстоятелствата. Например, за доказателство на отсъствие на един или друг обект може да се използва възприятието за това, с какво този обект е съвместим. Ако вие се съмнявате дали на някое място, което виждате отдалеч - е студено, можете да заключите, че там не е студено, ако видите искри от огън. Тъй като огънят е несъвместим със студа, наблюдението на огън доказва отсъствието на студ. В този случай възприятието на нещо несъвместимо с даден обект служи за признак на невъзприятие на този обект.

Въпрос: Бихте ли могли да разкажете подробно за изначално присъщите ни елементи, благодарение на които можем да достигнем до състояние на буда?

Отговор: Отговаряйки на този въпрос не можем да не се докоснем до темата за природата на буда, или потенциала на буда. Природата на съкровенното и финно съзнание е чиста. Гнева, привързаностите и всякакви подобни, носят второстепенен характер и не присъстват в изначалния ум. В системата Маханутара - йогатантра всичките видове на концептуално съзнание се отнасят към грубите нива на ума, които функционират само до проявлението на по-дълбоките нива, наречени ярко-бяло явление, ярко червено или ярко-оранжево израстване, ярко-черно достижение и съзнание на ясната светлина. Изначалната природа на буда - това е коренния, вроден ум на ясната светлина, което е най-финното ниво на съзнание и лежи в основата на всички други съзнания. Точно така, както ние всички сме на едно или друго ниво на своето духовно развитие.

Как да пробием завесата от объркване и заблуди

Кармапа XVII

Част от лекция на Кармапа XVII, изнесена в Ню Йорк

Как да се промъкнем през завесата от объркване, за да освободим заложената в нас мъдрост?  Преди да пристъпим към тази тема,  ще се наложи първо да обсъдим  смисъла на понятието „объркване” и „грешно възприятие”. И съответно след това ще обсъдим какво е  „мъдрост”.


Безусловно има множество определения за "объркване", "заблуда" и "грешно възприятие". Причината за това е в съществуването на различни груби и финни нива на заблуди, които могат да бъдат взети за основа при обяснението. Ако в своя опит да дадем определение на понятието "объркване" си дадем сметка , че съществуват заблуди на груби и финни нива,  - ще изградим една стабилна и трайна основа за нашите разсъждения. Грубите нива на заблуда и грешно възприятие  лесно се определят и разпознават.  Например, ако органите на зрението ни са повредени, може да ни си привижда, че нещо пред нас е коса, но тя в действителност не е там. Това е просто един пример за това какво би могло да бъде грешното възприятие родено в нашия ум поради повредени външни сетивни органи. Като цяло всеки от нас би разпознал тук грешното възприятие, което в дадения случай наричаме "възприятие, неотговарящо на обективната реалност".

Причината да разпознаваме така лесно тези груби нива на грешно възприятие е следната: ние можем да разпознаем грешното възприятие на обекта, като го съпоставим с начина по който възприемат същия този обект останалите хора. Да вземем за разглеждане една оптическа илюзия - например, леко притваряме очите си, поглеждаме луната и виждаме две луни. Това е  един различен и доста разпространен способ за възприятие. Нека  да го вземем за отправна точка. След като сме видели "две луни"  нека попитаме приятелите си, какво виждат, когато гледат луната. Когато изследваме по този начин възприеманите от нас обекти, лесно разпознаваме, че "две луни" не е точното възприятие на това, което всъщност съществува . И така ние стигаме до твърдата увереност, че нашето възприятие е било грешно.

Да се определят и разпознаят някои други форми на объркване  е значително по-трудно. Това е така, защото нашия мисловен процес се затруднява да осъществи детайлно изследване на природата на обекта, който /както на нас ни се струва/ - ние възприемаме. Поради тази причина няма да е лесно да пробием плътната завеса на финните заблуди.

Мои приятели са развивали спор за това, дали земята е кръгла или не? Те казват, че днес всички са съгласни с това, че земното кълбо е кръгло, защото то не един път е фотографирано, и на тези снимки отчетливо може да се види кръгла форма. Но за моите приятели това не може да бъде сигурно доказателство. Те твърдят, че за нас е естествено да възприемаме обекта кръгъл, ако гледаме на него от далечно разстояние. Дори и квадратният камък, казват те, от голямо разстояние изглежда кръгъл. По подобен начин, продължават те, ако погледнем на Земята от голямо разстояние, то тя ще се окаже кръгла, но това само по себе си не доказва, че тя всъщност е кръгла. Моите приятели много устойчиво отстояват позицията си, защото те са силно привързани към буквалното тълкуване на будисткото учение по космология, изложено в Абхидхарма, където се утвърждава, че земята е с плоска форма и се състои от четири континента. Те не искат да се разделят с това описание и да приемат друго.

Но разбира се това не са нищо повече от индивидуални мнения. И няма нищо страшно, ако някой ги поддържа. В повечето от нас има друга представа за формата на Земята.

По-тревожното е, че в наши дни, в нашата епоха, възникват нови причини за заблуди с които се налага да се справим. Те са свързани с материално - техническото развитие на нашия свят от плодовете на което се възползваме. Тъй като в продължение на много време ние сме свързвали своя живот с материално-техническия прогрес, у нас са се появили нови форми на обърканост и заблуди, за които е редно да знаем.

В традиционните будистки учения е казано, че са необходими три неизмерими калпи /голям период от време/, за да се преодолеят всички форми на обърканост и заблуждения и да се достигне пълно Пробуждане. Също така се казва, че през всичкото това време ние сме длъжни да полагаме усилия, да трупаме заслуги и мъдрост. От друга страна в 21 век ние сме създали множество нови мощни източници на объркване. Ето защо е възможно, на хората от 21 век да потрябва повече време за достигане на тази цел. Освен това, в традицията Ваджраяна има учения в които се утвърждава, че практикувайки Ваджраяна, може да се достигне състояние на буда за един живот, в едно тяло. Но при силата на условията, наложени в 21 век е възможно да се простим с идеята за достигане на Просветление в рамките на един живот. Има опасност, че вместо да достигнем Просветление за един живот, ние просто ще го прекараме в сравнителни анализи на технологични новини.
Забавно, нали?

Като цяло можем да изведем два основни типа заблуди в цялото многобразие от заблуди, съществуващи в света. Първият вид заблуда е породена от самия обект, а втория - от възприемащия обекта субект, т.е. от нашия ум. В ученията на линията Кагю и Нингма /две от четирите школи на тибетския будизъм: Нингма, Кагю, Гелуг и Сакя/се отдава голямо значение на медитативната практика, когато става дума за изчистване на ума или промъкване през завесата на грешните възприятия.

Цялото разнообразие от прояви на живата и неживата природа непрекъснато се проявява пред очите и  умовете ни.  Нашата спонтанна реакция на всички тези преживявания е да ги "фиксираме". Тази "фиксация"  е нашето вярване, че тези проявления са реални и притежават присъщите на даден обект самобитни свойства. Момента в който за първи път се изправим лице в лице с едни или други явления, ние стъпваме във взаимоотношения с тях, което всъщност си е пълно объркване. Осъзнавайки всичко това, в линията Кагю и Нингма преди всичко се препоръчва да се преустанови силата на този поток на груби възприятия.

Този подход се предлага, защото възприеманите от нас обекти сами по себе си са неутрални.  Кораби, коли, колони и други обекти, които се явяват пред нашия ум, в своята същност са напълно лишени от каквито и да било положителни или отрицателни характеристики. И въпреки това, когато ние ги "фиксираме", се захващаме за многочислените позитивни или негативни свойства, които по някакъв си начин са им предписани. Така подготвяме почвата за кармически действия, тъй като привързаността за определен обект като "добър" или "лош",  ни кара да го притегляме към себе си, или да го отблъскваме. А когато започваме да извършваме кармически действия, се появява широко разнообразие от последствия - добри и лоши. 
Ето защо се преподава метода за преустановяване на груби възприятия на обектите.                                                                                               

Длъжен съм да отбележа, че аз съм учител от линията Кагю, и за това ще бъде повече от оправдано, ако излагам тук традициите на Кагю относно преобразуването на обичайните възприятия с които сме свикнали в ежедневието. 

Така както американците изказват гордостта си от принадлежността  към своята нация, така и аз ще си позволя да кажа, че съм горд с принадлежността си към линията Кагю, преподавайки ви традиционните за нея учения. 

Но както и да е, ако говорим за моите собствени взаимоотношения с обичайното възприемане на явленията, мога да кажа, че задачата е доста сложна.

Ако бяхме същества, достигнали висока духовна реализация, навярно би ни се отдало да контролираме целия този поток от възприятия и да го подчиним на волята си. Но долкото ние сме съвсем начинаещи в духовния път, то един такъв подход ми изглежда почти неосъществим. Казвам това, защото съществата намиращи се на моето ниво на развитие, в една или друга степен вече се намират под влиянието на обичайното възприятие, което започва да действа в момента в който обекта се изправи пред ума. Струва ми се, че е по-добре да помислим за това, как да преобразуваме своите мисли от ежедневното възприемане на обекти, отколкото да се опитваме да изчистваме или преобразяваме самия външен поток от възприятия.

Всичко това си го представям по следния начин. Когато различни обекти от ежедневното възприятие се появяват в пространството на нашия ум, ние ги "фиксираме" и приличаме на хора, които си слагат очила с различни диоптри. В зависимост от това, какви именно очила сме сложили, ние виждаме тези обекти  в различна степен на замъгленост или яснота. Ако сложим очилата, които са добре подбрани от доктора за нас, то ще можем да видим обектите съвсем отчетливо, дори до най-малки детайли. Ако не са правилните очила, няма да видим нищо друго - освен размазани петна. Ако пък сложим слънчеви очила, възможно е да не видим нищо друго - освен тъмнина.

Тези образи и явления от ежедневието, които нямат никаква основа, оказват влияние на нашия ум, но още по-голямо въздействие оказва върху нас начина по който ние се привързваме и захващаме за тях. Освен тази "фиксация", има още един доста особен вид привързаност - захващането за своето си "аз". Тази привързаност прави нашия живот още по-проблематичен.

Когато се захващаме за понятието "аз", ние все едно си правим малко прозорче, през което гледаме на всички явления в света. И говорим на себе си, казвайки си - ето прозорчето, през който аз мога да гледам и преценявам нещата. Правейки си това прозорче, ние заставаме на позиция между "себе си" и "другите". Тази дистанция между "себе си" и "другите" придава на нашите взаимоотношения със света на възприеманите явления допълнителна "емоционална окраска".

Ако гледаме на света само през това прозорче, ще се случват странни неща, особено когато се отнася за взаимоотношенията ни с другите. Ние говорим с другите през това прозорче под името "аз, мое", ръкостискаме се през него и реагираме на всичко в зависимост от това какво е отношението на другите към нас. Ако другия човек направи жест, който ние сметнем за отрицателен - приемаме нещата "лично". Мислим си: "Това е негативна проява към "моето прозорче". Това означава, че той има нещо лично". Всяко негативно действие приемаме като удар, нанесен именно към нас и носещ вреда именно на нас. И изпитваме големи емоционални страдания. Такива трудности ще съпровождат всички наши контакти с външния свят, докато  фиксираме през прозорчето, наречено  "аз" и "мое".

От гледна точка на духовното - това прозорче под название "аз, мое", въобще не работи. Гледайки през него на външния свят, картината която се открива пред нас - не съответства на действителността. Всичко, което можем да видим през него е - разностранни фрагменти от една измислена реалност. Това донякъде е сходно с виртуалните светове. 

Колкото и  разработчиците да се стараят да създадат виртуален свят, който максимално да прилича на реалната действителност, той си остава виртуален. Виртуалните светове биха могли да бъдат привлекателни, но проблема е в това, че те все пак не могат да функционират като реална действителност. Дори и да не сме съгласни напълно с това, колкото и да включваме и изключваме компютъра, ние не можем да заставим този виртуален свят да функционира така, както света около нас.

Понякога дори не ни се отдава да задействаме създадения от нас виртуален свят. Когато се занимаваме с духовна практика, ние сме ръководени от желанието да изчистим тези аспекти на ума, на които не достига чистота. Искаме да сме в близки отношения с това, което в настоящето време се намира далеч от нас. Но на този път има препятствие, което е прозорчето-фиксатор на " моето аз" и нашата привързаност към "аз" и "мое". В крайна сметка това прозорче престава да бъде "прозорец към света" и се превръща в огромна стена. Тази стена не ни позволява да получаваме нови и свежи духовни преживявания.

До този момент обсъдихме природата на грешните възприятия, а също фиксацията, и захващането към своето си "аз". Тези явления не бива да бъдат игнорирани и  е нужно да им се обръща внимание, защото нашите преживявания всъщност са последствията от тях. Те носят след себе си последствия, които са или в наша полза, или в наша вреда. И доколкото ползата и вредата  са свързани с нашето объркване, то би било добре да се поработи върху всичко това.

Обикновените хора не проявяват особен интерес в намирането на философското различие между "илюзия" и "истина". Те нямат време за подобни изследвания. 

Това което действително ни е необходимо, е намирането на метод, който ще ни позволи да намалим объркването в емоционалните преживявания от ежедневието, и да изградим живот с по-малко трудности, повече радост и вътрешен комфорт. Това е най-важната цел към която трябва да се стремим.

Ако говорим лично за мен, то дори и да съм един от най-младите основни учители в тибетския будизъм, аз също изпитвам големи трудности. Трудно ми е да отлича истината от лъжата, особено в наши дни.

В будистките учения се обсъжда поянтието "двойно объркване". Това е още една "затъмнена реалност", която съществува вътре в самата "всепроникваща затъмнена реалност". Налага ми се да слушам много неща  в основата на които е това "двойно объркване". Много от това, което слушам не бива да се приема като истинско, но не бива да се отхвърля и като лъжливо. Понякога и аз сам се заплитам в мрежата на какви ли не объркващи брътвежи. 

Но от друга страна, посвещавайки време на своята духовна практика и приемайки определени "противоотрови" на съответстващите обстоятелства, аз съумявам да намаля объркването, което възниква в подобни ситуации. Не мога напълно да пробия завесата от заблуди и объркване, но ако ги сравним с вълните на океана, то аз съм съумял да постигна това  - прииждащите вълни са със среден размер, не повече. Налага ми се да преодолявам шест-девет метрови вълни от объкване.  

Две реалности

Калу Ринпоче

Калу Ринпоче , от "Пътят на Буда"

"Ученията на Буда се основават на две реалности:
относителна и абсолютна.
Тези, които не разбират разликата между тези две реалности,
не разбират и дълбоката същност на тези учения.
Без опора на относителното
не може да се обясни абсолютното,
не може да се постигне нирвана."

Нагарджуна Мулмадхямикакарика, XXIV 10,8

Всяка вещ и всяко явление може да бъде разгледано от две гледни точки: като относителна /обусловена/ реалност и като абсолютна реалност. Тези две реалности съответстват на две гледни точки, на две визии за реалността. Относителната действителност, или гледна точка - е относително вярна, но е и относително илюзорна. Висшата реалност, или гледна точка  - е вярна абсолютно. Тя е истинско преживяване на опита зад предела на илюзиите.

В сансара всички възприятия са опит на относителната действителност.

Нирвана (а тя е извън илюзиите и страданията на сансара) – е ниво на висшата реалност.

Например - от относителна гледна точка преживяванията на съществата, намиращи се в адските светове – са реални, но от гледна точка на висшата реалност – те са илюзорни. Това означава, че ако дадено същество пребиваващо в сферата на ада, страда там в момента, от негова гледна точка - мъченията са напълно реални, и това е ад. Но от висша гледна точка, абсолютна реалност на ада не съществува, той е просто проекция, резултат от работата на ума, природата на който в своята същност е пуста.

Страданията произтичат от илюзии, причината за които е – неразпознаване на пустотата на всички явления и феномени. Поради това ние преписваме на явленията реалност, която те нямат. Привързаността към този стереотип ни поробва и ни довежда до мъчителни преживявания.

Това лесно може да се разбере, ако вземем за пример съновидението. Да допуснем, че сънуващия се намира във властта на кошмара и страда. За него самият кошмар е реален, това дори е единствената действителност, която вижда в своя сън. Но в този сън няма осезаема реалност, в него няма нищо, освен обусловеността,  присъща на ума на сънуващия и неговата лична карма. Така че от пределната гледна точка на висшата реалност – това е илюзия. Илюзията на сънуващия е в това, че той не разпознава природата на своя опит. Непознавайки тази природа, той приема плодовете на въображението си и на своя ум за самостоятелна реалност, страхува се от своите творения и сам си създава страдания. 

Буда е казал, че всички състояния в сансара, всички явления и въобще целия наш опит е обусловен и не бива да се считат за действително истински. За да визуализира обяснението на тази двойна природа на нещата, той е използвал образа на луната, отразяваща се върху водната повърхност:

Природата на всяко явление, на всичко видимо,

е подобна на отражението на луна във вода.

Луната отразяваща се във водната повърхност е реална дотолкова, доколкото тя е видима. Но нейната действителност е просто привидна, относителна и илюзорна, тъй като луната във водата – е само отражение. Тя не е истинска реалност, но не е и илюзия.

За една такава гледна точка при която относителната реалност изглежда като действителност, Буда е използвал и други примери. Той е казал, че всяка вещ по своята природа е подобна на отражение, магия, дъга, мъгла, мираж, образ в огледало, ехо и прочие.  
Ще добавя, че всяко явление, което е видимо и е генерирано от „действия”  като съпътсващи фактори, не притежава  собствено съществуване или с други думи свой собствен живот.

Трябва да се постараем да разберем добре това положение на нещата – въпреки, че явленията нямат истинска реалност, ние все пак сме привързани към тях, все едно са реални. Целта на учението на Буда е – да се отслаби и премахне тази привързаност, която е източник на илюзии, и то почти толкова устойчива, колкото и кармическата обусловеност. 

Калу Ринпоче "Пътят на Буда"

Отсъствие на собствено и независимо „аз”

Далай лама XIV

Далай лама XIV, "Будистка практика"

Както будистите, така и небудистите практикуват медитация за да постигнат удовлетворение и да се избавят от болката, - и в двата случая център на вниманието е човешкото "аз". Някои небудисти, които признават прераждането и приемат също и идеята за преходната природа на ума и тялото, все пак вярват в някакво вечно, неизменно и неделимо "аз". Будистките школи, признавайки прераждането, считат, че такова устойчиво "аз" не съществува. За будистите отправна точка в придобиването на мъдрост е "пустотата", или отсъствието на вечна, неизменна и неделима индивидуалност. По-точно, отсътствие на някакво "собствено си съществуване", както на живите същества, така и на наблюдаваните явления.

Две истини

За да разберем какво е това липса на собствено, независимо или самостоятелно „аз”, е нужно да си изясним, че всичко съществуващо се дели на две групи, които се наричат "двете истини": относителна и абсолютна. Явленията, които наблюдаваме около нас, могат да се развиват от добро към лошо или обратно - в зависимост от различни причини и обстоятелства. За много от тях не може да се каже, че са добри или лоши в своята същност.  Те биват по-лоши и по-добри, високи или ниски, красиви или уродливи, само сравнени с нещо си, но не и сами по себе си. Оценката за тях е относителна. От това е видно, че съществува различие между това как изглеждат нещата, и между това - какви всъщност са те.

Например, някой предмет изглежда добре (по отношение на външния вид), но ако неговата вътрешна природа е друга, то под влияние на определени обстоятелства, същия би могъл да се окаже и лош. Храната, която толкова привлекателно изглежда в ресторанта, може да не се хареса на вашия стомах. Това е малък пример за различието между видимост и реалност.

Такъв вид явления се наричат "относителни истини". 

Те се осъзнават чрез разум, който не излиза извън рамките на външното проявление на нещата.  Но на тези същите предмети е свойствен също и вътрешния образ на битието, който се нарича абсолютна истина.  Тя отчита измененията, произхождащи под влияние на обстоятелства. И мъдрия разум, който не се задоволява просто с една гледка, прибягва до анализ за да разбере - съответства ли съществуванието на едни или други обекти на начина по който изглеждат? И  разумът открива, че те са лишени от собствено съществуване и че зад техните външни проявления е само пустота.

Какво им липсва?

Концепцията за пустотата, или отсъствието на  някакво независимо  „собствено аз”, може да се разбере, само ако се определи от какво именно са лишени наблюдаваните явления. Ако не се разбира какво се отрича, не се разбира и неговото отсъствие - пустотата. Може да си помислите, че пустота, означава "нищо", но това не е така. Целта на такъв вид отрицание, който будистките текстове наричат вярна представа, или собствено съществуване е трудно да се определи и осмисли, ако просто прочетем нещо за него. Но с времето, когато към това което сте прочели се добавят и вашите собствени изследвания по въпроса, привичното за нас грешно възприятие за нещата ще става все по-очевидно.

Буда не един път е казвал, че явленията, които възникват обусловено, са относителни - тяхното съществуване зависи от външни причини и обстоятелства, а също и от съставните им части. Дървеният стол не съществува независимо: неговата поява е обусловена от голямо количество причини - дърво, дърводелец, който го е направил и т.н. Столът също така се намира в зависимост със своите собствени части.

Ако дървеният стол или някакво, каквото и да е друго явление, биха били независими, то вашето размишление би стигнало до заключението, че тяхното съществуване „сами по себе си” би ставало все по-очевидно, но не става така. Науката потвърждава това разсъждение на будистите. Физиката днес открива все по-малки и малки частици на материята, но и така не е стигнала до разбирането на основополагащата й природа. Разбирането на пустотата е дори още по-дълбоко.

Колкото повече се опитваш да разбереш как невежия ум осмисля съществуването на явленията, толкова по-категорично стигаш до извода, че явленията не съществуват сами по себе си. И колкото повече осъзнаваш, какво може да постигне разума на мъдрия, толкова повече се убеждаваш в липсата на някакво собствено си съществуване. Привързаностите и гневът са задвижвани от неведението и затова не могат да се проявяват до безкрайност.

Съществуват ли нещата?

И така, ние установихме, че при един дълбок „вътрешен” анализ на някакво явление, стигаме до извода, че в своята същност то не може да бъде открито. Но тогава възниква въпроса: съществуват ли явления и неща изобщо? Тук ще отбележим, че непосредствения опит говори, че хората  и предметите  доставят удоволствие или ни причиняват болка, помагат ни или носят вреда. Следователно – явленията и нещата безусловно съществуват, но само в зависимост от множество фактори, в това число и съзнанието, което ги концептуализира и разпознава.

Доколкото явленията съществуват, но не „сами по себе си”, то те неизбежно зависят от нашите понятия. Но когато нещата са пред очите ни, те не изглеждат на нещо съществуващо именно по този начин. Дори напротив, струва ни се, че те се проявяват сами по себе си, обективно, независими от концепциите в съзнанието ни.  Развивайте мъдрост, и по пътя на размишлението се стремете да откриете някакво „собствено” съществуване в изследваните обекти – дали на себе си, дали на друг човек, вашето тяло, ум или нещо друго. Анализирайте не само външния вид, но и вътрешната природа на обекта. Извода до който ще ви доведе вашия анализ няма да е, че обекта не съществува, а в това, че  просто ще стигнете до заключението, че няма  причина за някакво негово независимо, собствено си съществуване. Резултатите от едно такова изследване в никакъв случай не противоречат на съществуването на обекта. Явленията съществуват, но не и по начина, който ние си представяме.

Това, което остава след анализа е извода, че съществуването на нещата и явленията е обусловено.  Изследвайки например своето тяло -  вие отричате неговото същетвуване „само по себе си”, но тялото, зависимо от четирите крайника, торса и главата – е налице.

Ако явленията са пусти, могат ли да функционират? Не допускаме ли грешки, позволявайки си да разсъждаваме върху предметите и явленията? Не допускаме ли именно ние някакво тяхно собствено съществуване? Не.

Явленията са възможни по три различни начина. Да си представим дърво. Спор няма, то наистина изглежда самостоятелно съществуващо, обаче:

1. Ние можем да мислим за дървото като съществуващо само за себе си.

2. Ние можем да мислим за дървото като за непритежаващо собствено съществуване.

3. Ние можем да мислим за дървото, като въобще не си задаваме въпроса, явява ли се неговото съществуване неотменна част от неговата природа.   

Грешен е само първия от тези подходи.  

Другите два образа на осмисляне са правомерни, въпреки че и във втория и в третия случай представата за обекта (ако приемем, че наличието на дърво говори за накакво собствено си съществуване) е погрешна.

Но означава ли, че щом предметите са лишени от същност, че и тяхното функциониране е невъзможно? Бързият извод, че щом реалната същност на обектите и явленията е пустота, то значи те не са способни да изпълняват такива функции като причиняване на болка или доставяне на радост –  е най-лошата грешка, чисто нихилистичен светоглед.

Както пише в „Драгоценната гирлянда” индийския учител Нагарджуна, следващото въплъщение на нихилиста обезателно ще бъде лошо, докато този, който вярва, дори и по погрешен начин в необусловеното съществуване – ще получи добро прераждане.

Позволете ми да обясня това. Вярата в последствията от извършените действия е нужна, за да сме в състояние, в този живот,  да предпочитаме полезното и да отбягваме пагубното. Може би за вас все още е твърде сложно да осмислите финната концепция за отсътствие на някакъв вид собствено съществуване, но не попадайте в клопката на нихилизма, който не ни позволява да разберем, че явленията възникват вследствие на причини и обстоятелства. От гледна точка на вашия духовен ръст е по-добре за известно време да се откажете от усилията си да проникнете в същността на концепцията за пустотата. Дори и погрешно да смятате, че наблюдаваните явления съществуват сами по себе си, вие можете да развиете разбиране за тяхната обусловеност на възникване и да приложите това разбиране на практика. Именно затова дори Буда понякога е говорил, че живите същества и явленията съществуват според своята природа. Има такива учения в записаните трактати, но това не са неговите окончателни изводи. За определени цели той понякога е прибягвал до недомлъвки.

Как се заблуждава и греши ума?

Ако си представяме всички явления като съществуващи сами по себе си, то това означава, че нашия обичаен метод на възприятие е грешен. Фалшивият външен вид отстъпва само, след като по пътя на пълно и съсредоточено съзерцание, човек напълно осмисли пустотата. В този момент двойнствеността „субект-обект”, както и всяка видна множественост изчезва, и остава само пустотата. Когато вие престанете да медитирате, живите същества и предметите отново ще се окажат съществуващи сякаш  „в себе си” и „сами по себе си”, но благодарение на тази сила, която сте придобили при осмислянето на пустотата, вие ще виждате границата между „видимост” и „реалност”. Медитацията ще ви позволи да разпознавате както грешния начин на възприятие, така и лъжливия образ на начина по който нещата се проявяват.

Но да се върнем на отправната точка. Всички ние сме надарени с чувство за „собствено аз”.  Но е нужно да разберем, че тази концепция е правомерна само, когато е свързана с тялото и ума ни. Концепцията за отсъствие на „аз”, за която говорят будистите, означава липса на вечно, неделимо, независимо и самостотятелно „аз”, или на още по-финно ниво, отстъствие на собствено съществуване на всяко едно явление. Въпреки това,  будистите напълно признават съществуването на постоянно променящо се, наше си „аз”, свързано с неразривната съвокупност на ума и тялото. Всички ние законно притежаваме това чувство за „аз”. Говорейки за „отсъствие на собствено аз”, ние будистите съвсем нямаме предвид несъществуването на такова „аз”. Именно чрез представата за нашето си „аз”, ние всички се стремим към щастие и не желаем да страдаме. Но когато излишно подчертаваме своето усещане за „себе си” или други явления, то това означава, че ние признаваме нещо съществуващо само по себе си и за себе си. Това навлича множество проблеми.

Бележки за ежедневна практика

Като упражнения за разпознаване на източника на лъжливия външен вид на предмети и явления, опитайте следното:

• Наблюдавайте как възприемате предмета ( например, часовник в магазин) в момента, когато за първи път го виждате, и след това – как образа му се променя и става все по-ясен. В началото, когато го разглеждате и все повече се интерисувате от него, както и след това – как изглежда той, когато го купите и го считате вече за свой. 
• Размишлявайте за това, как биха изглеждали нещата, ако наистина си представите своя ум, като нещо със собствено съществувание, съществуващо "само по себе си" и "за себе си". След това помислете над това, как той /ума ви/ би възприел, по този начин, с този светоглед,  другите хора, предмети и явления.  

Далай лама XIV, "Будистка практика"