12 принципа на будизма

 1. Собственото освобождение  е непосредствена и индивидуална задача. Ако човек е ранен с отровна стрела, той няма да се забави да се сдобие с взискателна информация от човека, който я е изстрелял, за вида на отровата, или за дължината и изработката на стрелата. Така ще има задълбочено разбиране и информация по време на своето възстановяване. Започвайки сега, с живота такъв, какъвто е, ученето винаги е от директния и личен опит.

 2. Първият и най-важен факт на съществуването е "закона за промяната или непостоянството". Всичко, което съществува, от малката песъчинка до голямата планина, от една мисъл до една империя, минава през един и същи цикъл на съществуване - т.е. раждане, растеж, упадък и смърт. Животът непрекъснато търси изява в нови форми. "Животът е мост, така че не градете къща върху него". Животът е процес в един неспирен поток, и който се е вкопчил в някаква форма, макар и прекрасна, ще страда от съпротивата на потока.

3. Законът за непостоянството се отнася и за "душата". Няма лице, което да е непроменливо или безсмъртно. Само абсолютната реалност е извън всички изменения; а всички форми на живот, включително и човекът, са просто една проява на тази реалност. Никой не е собственик на живота, който се влива в него, така както електрическата крушка не е собственик на тока, който й дава светлина.

4. Вселената е израз на този закон за непостоянството. Всички ефекти си имат причина, а съзнанието на човека или неговия характер е просто сбор от предишните му мисли и действия. Карма, което означава, действие-последствие, урежда всичко съществуващо, а човекът е единственият творец на създалите се обстоятелства, както и на реакциите му към тях, бъдещото му състояние и съдба. С правилни мисли и действия той може постепенно да пречисти вътрешната си природа, и така чрез себереализация да постигне освобождение от многобройни прераждания. Процесът обхваща големи периоди от време, включващ живот след живот на земята, но в крайна сметка целта на всяка форма на живот е да се достигне просветление.  

5. Животът е единен и неделим: макар че променящите се форми са безбройни и нетрайни. Животът е налице в истината, не в смъртта, въпреки че всяка форма трябва да умре. От разбирането за единството на живота възниква състраданието и чувството за идентичност с живота в другите му форми. Състраданието е  "Закона на законите за вечната хармония", и този, който нарушава тази хармония на живота ще страда и съответно ще забави собственото си просветление.

6. Животът е единен и интересите на неговите части трябва да са тези на цялото. В своето невежество човек си мисли, че може успешно да се стреми само за собствените си интереси. По този начин погрешно насочената енергия на егоизма произвежда страдание. Човек се учи от своите страдания, стараейки се да ги намали и в крайна сметка премахва и причините за тях. Сидхарта Гаутама Буда е формулирал четири  истини:

- Има всепроникващо страдание;
- Причината за това страдание е погрешно насоченото желание;
- За страданието има лечение - премахване на причината;
- Има осмичен път за индивидуално и самостоятелно развитие, който води до края на страданието.

7. Осмичният път съдържа правилни (съвършени) възгледи и разбирания за реалността. Съвършено разбиране, съвършена мисъл, съвършенна реч, съвършено поведение, съвършен начин на живот, съвършено старание, съвършено внимание, и накрая съвършенно Самадхи, които водят до пълно просветление. Будизмът е начин на живот, а не просто една теория на живота. Осмичният път е от съществено значение за самостоятелното освобождение. "Престанете да вършите лошо, научете се да правите добро, изчистете сърцето си, това е учението на Буда."

8. Реалността не се поддава на описание и не може да бъде описана, а боговете с техните атрибути не са окончателната реалност. Целта на човешкият живот е достигането на просветление, и Буда, като човешко същество го е достигнал. Това е състояние на съзнанието, Нирвана, в което изчезват ограниченията на егото и което е постижимо на земята. Всички хора и всички други форми на живот съдържат потенциал за просветление и процеса се състои в това: "Погледни навътре в себе си:. Ти си Буда"

9. Потенциала на истинското Просветление  е скрит в Осмичния път, Средния път, който е процес на самостоятелно развитие между "противоположностите", като се избягват всички крайности: Буда е извървял този път до края, и e нужна само разумна вяра в будизма, основателната причина за която е, че имаш ръководство върху което са стъпили хора преди теб. Пътят трябва да бъде отъпкан изцяло, а не просто да дадеш най-доброто от себе си. Сърцето и ума трябва да се развиват еднакво, тъй както Буда е напълно състрадателен и напълно просветлен.

10.  Будизмът слага голямо ударение върху необходимостта от активна концентрация и медитация, които водят до развитието на вътрешен "духовен факултет". Субективният живот е също толкова важен, колкото и ежедневния, а периодите на спокойствие за вътрешно развитие са от съществено значение за балансирания живот. Будистите трябва по всяко време да са "бдителни и въздържани", да избягват психически и емоционални привързаности към "преминаващото шоу". Това бдително отношение към обстоятелства и външни явления, които будистът осъзнава като преходни, му помага да се въздържа от реакция към тях и го "държи под контрол".

 11.  Буда е казал: "Работете за освобождението си с усърдие". Будизмът не признава авторитета на една личност. Всеки е отговорен за себе си. Всеки човек страда от последствията на собствените си действия, и се учи, докато помага на други за същото освобождение. Молитви към Буда или към някое божество не предотвратяват ефекта на причините и последствията. Будистките монаси са само учители и примери, а не "спасители", които да застават между реалността и отделния човек. Будизмът практикува изключителна толерантност към всички останали религии и философии. Според будистите никой няма  право да се намесва в пътуването на отделния човек към целта.

12. Будизмът не е песимистечен, нито "бяга", нито пък отрича съществуването на Бог, или душа, но поставя свой собствен смисъл в тези понятия. Будизмът е система на мислене, религия, духовна наука и начин на живот, който е разумен, практичен и всеобхватен. За повече от две хиляди години той отговаря на духовните нужди на почти една трета от човечеството. Той се обръща и към Запада, настоява за разум и самостоятелност, заедно с толерантността към други гледни точки, обхваща наука, религия, философия, психология, етика и изкуство, и разглежда човека  като създател на своя живот и едноличен дизайнер на собствената си съдба.

Няма бог, няма душа в будизма

 Д.Т. Сузуки

Будизмът е считан от някои за религия без Бог и без душа. Изявлението е вярно и невярно според това, което ние влагаме в смисъла на тези термини.

Будизма не признава съществуването на едно същество, което стои настрана от своите "творения", и което от време на време се намесва в човешките дела, според капризите си или когато пожелае. Тази концепция за върховното същество е много обидна за будистите. Те не са в състояние да възприемат някаква истина в хипотезата, че едно същество е създало вселената от нищото, създало е нещо по свой образ и подобие и е населило Земята с чифтове чувстващи същества. А след това, благодарение на престъпления извършени от тях / които логично обаче биха могли да бъдат избегнати, ако е имал желание/, те са осъдени от него на вечно проклятие.

След това създателя от чувство на жалост /след като дори веднъж се е разкайвал за създаденото от него и изтребил света/  изпратил в човешко тяло своя възлюбен син на земята с цел спасяване на човечеството от универсалните страдания и т.н., и т.н.
Ако Будизмът може да бъде определен като "атеистичен" за сметка на отказа си да вземе подобна "поетичност" за реалност, неговите последователи не би трябвало да имат  възражения срещу определянето.

По-нататък. Ако ние разбираме под "душа" или  "атман" нещо, което като "таен агент" се крие зад всички наши умствени дейности, така както органист разчита и изсвирва  много различни ноти, по начин който намери за добре, то будистите тотално отричат съществуването на такова призрачно същество. За да се постулира независима душа извън комбинацията от петте скандхи /на които се дължи индивидуалното съществуване според будистите/,  това означава да приветстваме безрезервно егоизма с всичките му злокачествени последствия от това. 

Това, което отличава будизма от абсолютно всички други религии е  доктрината за не-Атман, не-душа и не-его, което е напълно противоположно от постулата за душата, която ревниво се пази от повечето религиозни ентусиасти. В този смисъл, будизмът е несъмнено една "религия без душа". 

Атмана /душата/ е егото, което в своя замисъл е нещо като конкретен и неизменен субект, който пребъдва в най-дълбокото кътче на ума и ръководи всички дейности субективно и по свое усмотрение. Този възглед коренно се отхвърля от будизма.

Учението за "не - душа" би могло да бъде илюстрирано с едно колело или една къща. "Колело" е наименование, дадено на комбинация във фиксирана форма на спици, ос, гуми, джанти и т.н.; "къща" е наименование, дадено на комбинацията от покрив, стълбове, прозорци, подове, стени и т.н.

Сега, да разделим и да разгледаме всички тези части самостоятелно. Къде е къщата или колелото? Могат ли да бъдат намерени? "Къща" или "колело" е просто наименование, което обозначава формата, в която частите са систематизирани и дефинирани като отделни. Какъв абсурд, ако след това се настоява за независимо съществуване на колелото или на къщата, като "агенти" зад които стои комбинация от съставни части !

Самсара

Самсара дословно се превежда като "преминаване". Много хора смятат, че това е будисткото наименование на мястото, в което живеем сега и което напускаме, когато достигнем нирвана. Но в ранните будистки текстове тази дума не е отговор на въпроса "КЪДЕ СМЕ НИЕ?", а на въпроса "КАКВО ПРАВИМ?". Въпроса е насочен  не към мястото, а към процеса: склонността да се продължи изграждането на поредица от светове и предвижването в тях. Когато един свят се разпада, създаваш друг и преминаваш в него. И едновременно с това се срещаш с много други хора, които също създават свои собствени светове. Играта и креативността на този процес доставят удоволствие. Това би било напълно безвредно, ако не влечеше след себе си толкова много страдания. Ние се прекланяме пред света, който създаваме, и това ни убива. За прехода в новия свят са нужни усилия: това е не само болка и опасност, съпровождащи процеса на раждането на нещо ново, но също и тежки удари - ментални и физически, с които отново и отново се срещаме на преходния път между детството и зрелостта. 

Веднъж Буда попитал своите монаси: " Кое по-важно за вас: океанската вода или сълзите, които проливате по време на своето странство?" Отговора бил сълзите. "Помислете за това следващия път, когато гледате океана или се плискате в неговите вълни".

Страданията от света, който създаваме са източник за раждане на светове за другите, както и техните светове са източник за раждането на нашия свят. В някои случаи този процес може да се окаже взаимоизгоден и приятен, но дори и в този случай всичко е обречено да свърши. Като правило, това причинява болка за една от страните, а често - и за двете. Трябва само да се помисли за всички страдания, които трябва да се понесат за да се облече някой, да се нахрани, да се приюти - това са страдания за този, който плаща за тези жизненеобходими фактори, както и за този, който е длъжен да се труди и загине, създавайки ги. Ако помислим, може и да видим колко експлоататорски може да се окаже и най-елементарния процес на построяването на един свят. 

Ето защо Буда е потърсил път, който избавя от пребиванието в самсара. И когато го е намерил, той е призовал и други да го последват. Тъй като пребиваването в самсара е това, което върши всеки един от нас, по същия начин всеки сам е длъжен да сложи край на това. Ако самсара е някакъв свят, би било егоистично да избягаш, оставяйки другите, но когато разбереш, че това е процес, то няма нищо егоистично в това, да го прекъснеш. Това е като да се избавиш от пагубна зависимост или вреден навик. Когато придобиеш навици, необходими за прекратяването на създаване от светове на страдание, ти можеш да споделиш тези навици с другите, за да могат те също да прекратят процеса на построяване на тези светове. В същото време, ти никога няма да станеш източник за съдаване на светове за други, което означава, че по някакъв начин ще облекчиш тяхната задача.

Буда е съпоставял практиката за избавяне от самсара с прехода от един свят към друг, от един бряг на реката до друг. Но когато е правил тези сравнения, те често са завършвали с парадокс: другия бряг не е нито "тук", нито "там", нито "някъде по средата". От това е видно, че границата на пространство и време в самсара не са били определени от някаква по-рано съществуваща среда, в която ние сме странствали. Те са резултат от нашите странствания. Тези, които са склонни към построяване на нови светове, ще бъдат разтревожени от липсата на познати граници. Но ако ви е писнало от създаването на ненужни страдания, вие сте длъжни да пробвате. В края на краищата, вие винаги можете да възобновите този процес, ако липсата на "тук" и "там" ви се стори угнетяваща. Но от тези, които са успяли да се преборят с навика, никой в последствие не е бил прелъстен да се върне в самсара. 

Тханисаро Бхикху

ВЗАИМОЗАВИСИМОТО ВЪЗНИКВАНЕ

Мипам Ринпоче

ВЗАИМОЗАВИСИМОТО ВЪЗНИКВАНЕ

(тиб. rten cing ‘brel bar ‘byung ba)

(Глава из mkhas pa’i tshul la ‘jug pa’i sgo zhes bya ba’i bstan bcos bzhugs so)

Какво се разбира под взаимозависимо възникване? Това означава, че нищо, включвайки тук и вътрешни, и външни събития не се случва без причина. Те също така не възникват от някаква безпричинна самостоятелност (тиб. rgyu min pa bdag), от необусловен и постоянен създател, такъв като его, време или всемогъщество (тиб. dbang phyug). 

(Под "безпричинна самостоятелност" се разбира нещо хипотетично (доколкото е възможно това да бъде обяснено по някакъв логичен начин), независимо от нищо, напълно самодостатъчно, а освен това притежаващо и производни функции. Такива понятия като "създател" и "всемогъщ" могат да се отнесат към този тип хипотетични явления, тъй като тяхната същност и активност не се отличават от предишното понятие.  Будистите считат, че ако нещата изначално се определят като нещо независимо, от което следва, че имат същност на самовъзникване, - тяхното функциониране, така да се каже, е логическо недоказуемо). 

Самият факт, че явленията се считат за произведени, се основава на взаимозависимостта на съответстващи причини и условия, които си взаимодействат и се наричат "взаимозависимо възникване". За да бъде това обяснено и изразено в будистките учения съществува съответно и подход. 

Всички външни явления възникват във взаимна зависимост, например - зародиша израства от семето. Вътрешните явления / /скандхите / на висшите, средните и низшите чувстващи същества (това са съществата от трите свята на самсара) възникват във вид на "дванадесетчленна формула на взаимозависимото възникване".

Как става това? Взаимозависимото възникване на външните явления може да бъде илюстрирано с примера на такива неща като зародиша, израстващ от семето благодарение на СЕДЕМ взаимозависими причини (тиб. rgyu dang ‘brel ba) и ШЕСТ взаимозависими условия  (тиб. rkyen dang ‘brel ba).

Седемте взаимозависими причини са: семе, зародиш, филиз, листа, пъпка, цвят и плод, които са последователни причини подпомагащи последователното възникване.

Шестте взаимосвързани условия са: земя, вода, огън, вятър, пространство и време, които съответно са и качества: устийчивост, запазване, съзряване, разширяване, наместване и постепенно изменение. (тиб. brten pa, sdud pa, smin pa, ‘phel ba, go ‘byed pa, rim pa ‘gyur ba). (За да възникне плод са необходими 6 условия: земя, която дава поддръжка и опора за семето. Вода, която съединява и напоява. Огън - топлина, която активизира процеса на съзряване. Вятър, който позволява на растежа да се развива динамически. Пространство, което способства за безпрепятсвен растеж. Време, което е фактор за постепенното изменение и развитие, преход от един момент към следващия, от минало към настояще, от настояще към бъдеще, а също и фактор за наличието на сегашен момент). 

Съвъзникващите (тиб. lhan cig) условия способстват за възникването на седемте етапа: от семето до плода.

Що се касае за вътрешната взаимозависимост, взаимосвързаните причини тук са дванадесетте звена (тиб. yan lag bcu gnyis).

Какво е това? Една от сутрите ги описва така:

Поради наличието на това, възниква това, и тъй като това е родено - ражда се и това. Така че при условия на невидение /невежество/ (тиб. ma rig pa) възникват формиращи фактори (тиб. ‘du byed), при условия на формиращи фактори възниква съзнанието (тиб. rnam par shes pa), при условия на съзнанието - името и формата (тиб. ming dang gzugs), при условия на име и форма  - шестте източника на съзнанието (тиб. skye mched drug), при условия на шест източника на съзнание – контакт(тиб. reg pa), при условия на контакт – усещане (тиб. tshor ba), при условия на усещане – алчност(тиб. sred pa), при условия на алчност – привързаност /захващне/(тиб. len pa), при условии на привързаност – съществуване(тиб. srid pa), при условии съществуване– раждане(тиб. skye ba).  При условия на раждане възникват старост и смърт  (тиб. rga shi), мъчение (тиб. mya ngan), скръб (тиб. smre sngags), страдание (тиб. sdug bsngal), нещастие (тиб. yid mi bde ba) и отчаяние (тиб. ‘khrugs pa). По този начин възниква тази голяма маса от страдания.  

По подобен начин всички тези формиращи фактори се прекратяват. прекъсва се невидението /невежеството/ и т.н. до момента, в който се прекратяват раждането, старостта и смъртта, печал и т.н. - великата маса от страдания също се прекратява. 

1. НЕВЕЖЕСТВО (тиб. ma rig pa): Това означава незнание за истините, невидение, заблуждение (тиб. rmongs pa) грешно възприятие, което не съответства на природата на нещата (тиб. dngos po’i rang bzhin), а именно: разглеждането на различните скандхи (тиб. phung po) в различните нива от трите сфери, като нещо постоянно (тиб. rtag pa), приятно (тиб. bde ba), със собствена същност (тиб. bdag), плътно (тиб. ril po), единично (тиб. gcig pu), чувствено (тиб. sems can) и “мое” (тиб. bdag gi) – това са концепции (тиб. kun rtog), помрачаващи истинския смисъл (тиб. yang dag pa’i don).

2. ФОРМИРАЩИ ФАКТОРИ: Докато съществува невежество по отношение на възприятието за егото (тиб. bdag tu ‘dzin pa’i ma rig pa), ще бъде в сила възникването на карма породена от привързаности (тиб. chags), неприязън (тиб. sdang) и невежество (тиб. gti mug), заслуги от добродетелни действия, пороци - от недобродетелни действия, а също и неутрални действия (тиб. mi gyo ba’i las). По този начин, формиращите фактори означават, че в съзнанието (тиб. rnam shes) се засяват семената за съществувание (тиб. srid kyi sa bon). Така че, добродетелта - е основа за удоволствие във висшите светове (тиб. mtho ris), недобродетелта - е основа за страдание в низшите светове (тиб. ngen song), неутралното (т.н. неутрални, неподвижни действия (mi gyo ba) - са висши форми на йога потапяне или състояние на невъзмутимост) - това е прераждане в двата висши свята (света на формите и безформения свят). 

3. СЪЗНАНИЕ: Формиращите фактори пораждат съзнанието, което е мястото на следващото съществуване. Семето (тиб. sa bon), което се намира в съзнанието и е основа за всичко и довежда до следващо раждане, се нарича "принудително съзнание (тиб. ‘phen byed kyi rnam shes), а това, което довежда до мястото на раждане в това съществуване, когато се появят условия, се нарича "съзнание на принудителния резултат" (тиб. ‘phangs ‘bras). И едното, и другото са еднакви в този смисъл, че са в «звеното на съзнанието», което довежда до прераждане.

4. ИМЕ И ФОРМА: Когато силата на съзнанието се ражда в майчината утроба, «звеното на име и форма» има четири «имена»: съзнание, усещане, възприятие и формиращи фактори, и заедно с тях възниква формата на овалния зародиш и т.н. Тялото се състои от тези компоненти, които се поддържат взаимно като крепежни елементи на къща.

5. ШЕСТ ИЗТОЧНИКА НА СЪЗНАНИЕТО: След като периода на името и формата е напълно завършен, възникват шестте вътрешни източника: очите и т.н. (Това са шестте органа на чувствата или на възприемащите способности, т.е. органите на зрението, слуха, обонянието, осезанието, вкуса, а също и органа за ментално възприятие). 

6. КОНТАКТ: След като обект, чувствени способности и съзнание се срещнат - възникват шестте контакта, такива като - пълното различаване на обекти, които влизат в контакт с очите, т.е. благодарение на взаимодействието на тези три елемента се появява и процеса на възприятия). Това е «звеното на контакта».

7. УСЕЩАНЕ: От този контакт възникват преживяванияс три аспекта: приятни, болезнени и неутрални (тиб. bde sdug btang snyoms) усещания. Това е «звеното на усещанията».

8. АЛЧНОСТ /ЖАЖДА/: На основата на усещанията възниква:

• необуздано желание (тиб. ‘dod sred), което търси приятни усещания, 
• предпазливо желание (тиб. ‘jigs sred), което отхвърля неприятните усещания,
• неутрално желание, което е самодостатъчност в смисъл безразлично.

9. СЪЗДАВАНЕ: На основата на жаждата силно се увеличава нетърпимото желание: "Нека не се отделям от това, което е прекрасно и приятно!" Затова влечението и силната тяга (тиб. brkam chags) към обекта стават „звено на привързаностите /захващането/”. То има подразделения:

1.Желание (тиб. ‘dod pa),

2.Грешни възгледи  (тиб. lta ba),

3.Спазване на дисциплина и ритуали като нещо първостепенно (тиб. tshul khrims brtul zhugs mchog ‘dzin)

4. Приемане на идеята за его (тиб. bdag tu smra ba nye bar len pa).

(Под желание се разбира тяга към обекта с органите на чувствата. Възгледите - това са привързаности към грешни идеи, такива като крайни възгледи на нихилизма или етернализма. Следва прекалено увлечение към външния вид на нещата, аскетизъм и прочие видове самоограничения. Първичното захващане за такава идея като "аз" и "мое", а също и за реално съществуваща субстанция е четвъртата форма на захващането). 

10. СЪЩЕСТВУВАНЕ: Това захващане е причина за действия посредством тяло, реч и ум, които стават основа за следващото съществуване. Това е  „звеното на съществуването”. То може да бъде подразделено на три типа съществуване или „съществуване в три сфери” (тиб. khams gsum) и т.н. (Трите сфери на съществуване са:

1. Сферата на желанията,

2. Сферата на формите

3. Сферата на безформеното.

Целият свят на «самсара – вместилището» може да се подраздели на разни категории на местообитание на различни същества, например, има класическо деление на шест отдела - това са: световете на ада, гладните духове, животните, хората, полу-боговете и боговете. Всяка от тези шест сфери се характеризира с претърпяване на страдание).

11. ПРЕРАЖДАНЕ:  Чрез силата на съществуването, когато се съберат условия, «звеното на прераждането» като начало актуаализира прераждането в мястото на раждане на съответната реинкарнация, за да може напълно да се развие тялото и да се заеме мястото в съответстващата категория. (Т.е. да се преродиш и да се закрепиш със съответстващите минали кармични натрупвания и предразположености в сфера на съществуване).

Това става основа за преживявания на всички видове страдание посредством телесната опора.

12. СТАРОСТ И СМЪРТ: След прераждането възниква израстване, което е в следствие на изменение в потока на скандхите, и смърт, която прекратява този поток. От това възниква печал, която е вътрешна мъка, скръб, изхождаща от всичко това, страдание, което неизменно съпровожда петте чувствени съзнания (тиб. sgo lng’i shes) и нещастие, което съпровожда менталното съзнание (тиб. yid shes). От всичко това възниква отчаяние породено от силата на неприятните и второстепенни емоции на безпокойство. Накратко - това огромно количество от страдания възниква заради преражданията в самсара.  

Прераждането възниква от формирането на звената, които го съпровождат. Тъй като съществуват предишни звена, има относителна определеност (тиб. tha snyad) на това, което ще възникне като следващо. Предхождащото възниква, изпълнявайки производствена функция за възникване на следващи звена. Ако предхождащи звена няма или не възникват - следващи също няма да възникнат и да се появят. По този начин се прекратява масата от страдания.

Що се отнася до взаимозависимите условия, то такива безпокоящи емоции като невидението възникват в съчетание с вътрешните органи на чувствата (тиб. nang gi dbang po) и обектите на внимание (тиб. dmigs pa’i yul). Същото се случва и с действията (тиб. las).(Т.е. невидението и действието (или кармата) не могат да се сформират без обект, органи на чувствата, както и действие).

Седем от звената, такива като "име и форма" и прочие, които са основата на страданието (В Абхидхарма невежеството, жаждата и привързаността се разглеждат като помрачени състояния на ума или афекти; формиращите фактори и съществуванието - като действия, а името и формата с останалите шест звена - като основа за страданието. По-подробно това ще бъде описано по-долу), възникват от съвъзникващите условия (тиб. lhan cig byed pa’i rkyen) на петте елемента: вътрешния твърд елемент земя, течния елемент вода, ( ако отнесем това към физиологията на човека, то първо - това е физическото тяло, второто е кръвта и другите течни съставки), топлината на огъня, балгодарение на който се преработва храната; елемента на вятъра - вдишване и издишване; елемента пространство, което са кухините на тялото(тиб. go ‘byed pa’i bu ga) и елемента съзнание.

Визуалното възприятие (съзнанието на очите) (тиб. mig shes) възниква, когато заедно функционират пет неща:

1. Поддръжката (тиб. rten) - каквито са самите очи,

2. Обект (тиб. dmigs) - каквито са видимите форми,

3. Непосредствено проявление (тиб. mngon par snang ba),

4. Светло пространство (тиб. mi sgrib pa nam mkha)

5. Ментална ориентация /нагласа/ на ума (тиб. bsam pa yid byed).

Необходимо е да се разбере, че всичко това се отнася и към всички други видове съзнание.

Така че, за възникването на всички външни и вътрешни явления е необходимо, за да могат съответстващите  причини и условия да се подредят  по подходящ начин. Ако тези фактори са непълни (тиб. ma tshang) - явленията не възникват, ако са налице - определено възникват. Това е природата на взаимозависимото възникване.

От безначални времена няма създател на това «продължително въвличане» (тиб. rgyun gyi ‘jug pa), било то нещо като Его (тиб. bdag), Всемогъщество (тиб. byed pa po) и т.н.. Въпреки това причините за възникване не пораждат мисли: " Аз ще възникна от това", а резултатите не пораждат мисълта: "Аз възникнах от това". Те възникват притежаващи пет особени черти на взаимозависмост между причина и резултат. Кои са те?

1. Явленията са непостоянни, тъй като зародиша се появява след като семето се е прекратило, а не когато то е още там.

2. Явленията са непрекъснати /свързани/, тъй като зародиша не възниква вън от потока (тиб. rgyun) на семето; зародиша възниква без прекъсване. Прекъсването на семето и възникването на зародиша са подобни на раменете, когато вдигат и отпускат тежести.  (Т.е. прекъсването на семето и възникването на зародиша е непрекъснат процес, като преливане едно в друго). Не бива да се говори за трансформация или преобразуване на две произтичащи едно от друго явления, което ще бъде обсъдено по-късно).

3. Предхождащото звено не преминава в следващото, тъй като семето и зародиша не са едно и също нещо, нито по своята същност (тиб. ngo bo), нито в смисъла на функционирането си (тиб. byad las). (Семе и зародиш - това са две различни неща. Те имат различна структура и различен начин на функциониране).

4. Малката причина може да произведе голям резултат, така както малкото семе може да стане причина за голям плод.

5. Причината и резултата имат еднакъв поток или основа, например, пшеничния зародиш израства от пшеничното семе, а приятния резултат от добродетели.

Необходимо е да се разбере, че всички вътрешни и външни причини и резултати се характеризират с тези пет особености /черти/.  

Какъв пример може да се даде? Необходимо е това да бъде рразбрано по следния начин:

Подобно на четене на мантра, маслена лампа, печат,
чудесно стъкло на обектив,  семе, кисело или звук:
Така стоят нещата и с последователността на скандхите (прераждането)
Мъдрият трябва да разбере, че те не се движат (тиб. mi ‘pho ba).

(Тези осем примера го обясняват по следния начин:

1. Когато четете текст на глас, написаното не отива директно в органите на речта и не се превръща в произнесена на глас фраза.

2. Светлината, излъчвана от лампата не е резултата от някакво «превръщане» на лампата.

3. Лицето, отразяващо се в огледалото, не се превръща в огледало.

4. След натиска резултата върху хартията не е резултат от някакво «превръщане» на печата.

5. Обектива /стъклото/ ви позволява да подпалите нещо, например хартия, но от това не следва, че обектива се превръща в огън.

6. Семето не се превръща в зародиш, но потока на семето позволява на семето да възникне. 

7. Споменът за кисело предизвиква слюнкоотделяне, но това не означава, че киселия вкус се превръща в някакъв физиологичен процес.

8. Слушаният звук не се транформира в способност на органа чувството – ухото). 

Разбирайки това, вие осъзнавате, че явленията - това е просто безспорна демонстрация на взаимозависимости. Тъй като те не възникват от само себе си, нито от нещо друго, нито едно от друго, нито без причина - следователно ТЕ ВЪОБЩЕ НЕ ВЪЗНИКВАТ.  (Това разсъждение се отнася до методите на опровержение на реално съществуващото от позицията на динамиката на възникването. Всяко явление може да бъде разпознато само изхождайки от неговите връзки, ако такива отсъстват като някаква реална същност - всичко се разпада на ТОТАЛНА ОТНОСИТЕЛНОСТ. Започавайки от Нагарджуна този метод широко се използва в школата Мадхямика). Нещата не са произведени от създател като времето или Всемогъщия. Те са лишени от жезнена сила (тиб. srog) или индивидуалност(тиб. gang zag), създател (тиб. byed pa po) или его (тиб. bdag), а също и от идентичност. Те са пусти (тиб. gsog) и лъжливи (тиб. gsob), а също така лишени от собствена природа (тиб. rang zhin med pa). Този, който разбира, че това е така, не се заблужадава /съществуват 360 безполезни възгледа/, такива, като например концептуализация на минало, сегашно и бъдещо АЗ.

Този, който има увереност в това, че подобни възгледи няма да възникнат в бъдеще, ще бъде доведен  (тиб. lung ston pa) до ненадминато просветление

(тиб. bla med byang chub) от всички буди.

По този начин тези дванадесет аспекта на взаимозависимостта ще продължат да се развиват (тиб. rgyun gyis ‘jug) до тогава, докато не бъде отстранено невежеството. Миналите причини: невидение, формиращи фактори, формират сегашното съзнание, така че възникват определени резултати (тиб. ‘phangs ‘bras). Следващите звена, включително до безспокоящите емоции и създаване, натрупват карма, която довежда до съществуване. По този начин, до съществуването се развиват осем звена. Следва раждане, съответстващо на собствената карма и благодарение на телесната опора  (тиб. rten) се стига до самсарическото страдание от старост и смърт.

Що се касае до опората, за всички, които притежават форма, възникват звената от съзнание до съществуване. Ако се раждат в безформените сфери, - възникват звена от съзнание до съществуване, които се състоят от четири скандхи имена.

Когато и както да се раждаме, има процес на раждане, стареене и смърт. И отново, приемайки друго раждане, под въздействието на карма и безпокоящи емоции, отново и отново се въртим и блуждаем в съществуването на трите сфери подобно на воденично колело.

Разбирайки в общи черти този способ за безначално и безкрайно възникване, ако се изясни колко живота са необходими за да завърши един дванадесетчленен цикъл, се дават наставления, относително, за това, как завършват три живота : миналия, сегашния и бъдещия.

Със силата на невежеството, жаждата и привързаностите се придобива следващо раждане, възникващо от формиращи кармата фактори.  Тъй като в този живот също съществуват звена - от съзнание до съществуване, старост и смърт, те приключват в пределите на два живота.

Каквото и да се случва, след като съществува „продължаващо възникване” (тиб. rgyun chags par ‘byung ba), ), когато „едно зависи от друго”, този процес се нарича "продължаващо взаимозависимо възникване". 

Освен това, също има начин и дванадесетте звена да присъстват в момента на завършване на дадено действие  (тиб. bya ba rdzogs pa’i skad cig).

Ако това се илюстрира, например, действието на убийство е действие с липса на разбиране - това е невежество. Действието също е  - „формиращи фактори”. Възприемането му  – е съзнанието. Контакта с оръжието, пронизващо тялото – това е име и форма, а също и шестте източника. Преживяването или усещането – това е собствената радост и страданието на друг. Налице е радостно влечение и алчност, от това ще възпроизведе захващане към следващите части. Скандхите по време на извършване – това е съществуването със съответните резултати в тази и следващата част.

Тяхното изменение и прекращаване се разглежда като звено на старост и смърт. По този начин се описва взаимозависимостта в момента на завършване на действието.

(Необходимо е да отбележим, че в Абхидхарма описанието на мигновения вид на причинно-зависимо възникване е малко по-различно. То е следното: „Всъщност, в един момент там са и дванадесетте компоненти. Да допуснем, че някой от алчност има намерение да лиши от живот друго живо същество. Неговата помраченост – това е невежество; това, което встъпва като мотивация – са формиращите фактори; реагирането на всеки обект – това е съзнание; съществуващите в съзнанието четири групи – са името и формата; сетивата /органите на чувствата/ , въз основа на име и форма - са шестте източници на съзнание; съединението на шестте източника на съзнание в определена посока – това е контакт; опита от конталта – това е чувствителност; влечението – това е алчността; свързаните с нея афекти – е привързаността; изтичаите от нея вербални и физически действия – е съществуването; изплуването на всички тези дхрами – е раждането; съзряването – е стареенето; разрушението – е смъртта.” (Вж. “Абхидхармакоша. Васубандху”, 3 том, стр. 107-108)

Ако се групират дванадесетте звена на взаимозависимостта – то три от тях: невежеството, формиращите фактори и съзнаниет – се явяват като «насърчаващи» (тиб. ‘phen pa) звена, други четири – от «име и форма» до «усещанията» - са звена на принудителния резулттат. Три от звената – алчност, захващане и съществуване – са напълно установени (тиб. mngon par ‘grub) звена, и другите две – раждането, а също – стареенето и смъртта – това са също напълно установени звена. Така че имаме всичко на всичко четири подразделения.

Звената също могат да бъдат разбити и на три: невежество, алчност и захващане – това са афекти (тиб. nyon mongs). Формиращи фактори и съществуване – е карма. Останалите седем са на базата на страданието. Тези три категории съответно се наричат «афекти на афектите», «афекти на кармата» и «афекти на живота или прераждането», тъй акто те помрачават всички живи същества. Също така съответно могат да бъдат наречени «зависимост от афектите», «зависимост от кармата» и «зависимост от страданието».

От трите афекта произтичат две карми, а от двете карми възникват «седем основи за страдание». От тези седем основи отново възникват афекти и карма. По този начин се съществява «постоянното въртене» /самсара/.

От дванадесетте звена – петте афекта и кармата, а също и съзнанието – са ПРИЧИНИ, които формират всички останали звена. Така, че по този начин може да се каже че има четири звена: невежество, карма, алчност и съзнание. Тук, алчността, както и захващането /привързаностите/  са АЛЧНОСТ, а формиращите факори и съществуването – са КАРМА.

След това е необходимо да се разбере, че съзнанието е подобно на семе, кармата е подобна на поле, алчността е подобна на влага, а невежеството е подобно на засаждане и торене. От тези четири произтича името и формата във всички раждания на съществуването (тиб. srid pa’i skye gnas).

Когато тези звена се събират в прогресивен ред (тиб. lugs ‘byung), петте кармични звена  и афектите се отнасят към истината за произхода, а останалите седем  се отнасят към истината за страданието.

В реда на отхвърлянето (тиб. lugs ldog): отхвърляйки невежеството с помощта на мъдростта, която различава природата на истината (тиб. chos nyid rtogs pa), се отхвърлят  петте кармични и афектите – това е „истината за пътя”. Точно така прекъсването на седемте основи за страдание – е „истината за прекъсването”. По този начин те стават „дванадесет аспекта на истината” (тиб. bden don rnam pa).

Така че, взаимозависимото възникване се разглежда като най-същностното и дълбоко учение в съкровищницата от думи на Гаутама Буда. Този, който вижда взаимозависимото възникване с очите на мъдростта (тиб. shes rab kyi spyan) – ще стигне до разбирането, че Дхарма притежава природата на осмичния благороден път и възглед на изначалното знание (тиб. ye shes kyi gzigs), което различава всичко познаваемо, вуждайки Дхармакая – състоянието на будите. Това е било казано.

ФИЗИКА НА ОПИТА

Йонге Мингьюр Ринпоче

Откъс от книгата "Буда, мозък и нейрофизиология"  на Йонге Мингьюр Ринпоче 

Физическите обекти не съществуват в пространството, а са пространствено разтегнати. По този начин, концепцията за „пусто пространство” губи смисъл.

А. Айнщайн „Относителност”

................................................................

Разговаряйки със съвременни учени аз бях поразен от множеството паралели между принципите на квантовата механика и будисткото разбиране за взаимовръзката между пустота и проявление. Тъй като използвахме различни термини, ми отне известно време да осъзная, че говорим за едно и също - за въртящи се от момент в момент явления, които се предизвикват и се обуславят от почти безкраен и разнообразен брой събития.

За да мога с достойнство да оценя тези паралели, счетох за нужно да изуча някои принципи на класическата физика  -  фундамента на който се строи квантовата механика. „Класическата физика” – това е общ термин, описващ комплекс от теории за функционирането на естествения свят, основани на догадките и експериментите на гениалния учен от XVII в. Исак Нютон, а също и на учени, които са вървели по неговите стъпки и са внесли своя принос в разбирането на тази наука. От гледна точка на класическата физика Вселената е огромна подредена машина. Съгласно този „механичен модел”, ако знаем положението и скоростта на всяка частица във вселената, а също и силите действащи между тях в определен момент във времето, ние можем да предскажем скоростта и положението, т.е. посоката и скоростта на движение на всяка частица във Вселената за всеки момент от бъдещето. Точно по същия начин можем да изчислим цялата минала история на Вселената, вземайки за основа пълното описание на сегашното й състояние. В този контекст историята на Вселената може да бъде считана за огромна мрежа от истории на индивидуални частици, свързани с абсолютни и познаваеми закони за причини и следствия. 

Все пак законите и теориите на класическата физика в по-голямата си част се основават на наблюдения на макроскопични явления – такива като движението на звездите и планетите, а също и взаимодействието на материалните обекти на Земята. Но през XIX и XX в. техническите достижения позволиха на учените да изучават явленията във все по-малък и малък мащаб. Техните експерименти, сформирали основата на квантовата механика, започнаха да показват, че в изключително малък мащаб материалните феномени се държат не толкова подредено и предсказуемо, както е описано в класическата физика. 

Един от най-озадачаващите експерименти, било откритието, че материята (в нейното обичайно разбиране) може и да не бъде толкова плътна и определена, както винаги се е считало. При наблюдения на субатомно ниво материята се държи доста странно, като понякога демонстрира свойства, които се асоциират с материалните частици, а понякога се проявява във вид на нематериални вълни от енергия. Доколкото аз разбирам, на тези частици/вълни, които са строителния материал, или тухлите от които се състои Вселената, не може да бъде едновременно определено местоположението и скоростта. Това разрушава класическото описание за състоянието на Вселената от гледна точка на положението и скоростта на тези частици. В контекста на квановата механика ние не можем точно да измерим сегашното състояние на Вселената, тъй като нямаме възможност точно да определим състоянието й в съответствие със законите на класическата физика. 

Както квантовата механика с течение на времето е израснала от класическата физика, така и Буда постепенно е излагал своето описание за природата на индивидуалния опит, базирайки всяко ново знание на предходното, съобразявайки се с нивото на разбиране на своите слушатели. Исторически тези учения се делят на три категории, които се наричат Трите завъртания на колелото на Дхарма. На санскрит думата Дхарма в този мисъл означава „истина”, или „природата на явленията”. Буда е дал своите първи учения под открито небе в едно място наречено „Еленовия парк” в Сарнатха, близо до Варанаси, голям град в северна Индия. В това първо учение той е описал относителната природа на реалността, основана на наблюдение. Ученията на Първото завъртане на колелото на Дхарма често се обобщават в серия от изказвания, общоизвестни като Четирите благородни истини, макар че по-точно могат да бъдат определени като Четирите чисти прозрения за същността на явленията. Тези четири прозрения се свеждат до следното: 

1.      Обичайният живот е обусловен от страдание.

2.      Страданието е възникнало от съответстващи причини.

3.      Причините за страданието могат да бъдат отстранени.

4.      Има път за отстранение на тези причини.

Местносттта Върха на лешоядите

Във второто и третото завъртане на колелото на Дхарма, Буда е започнал да описва свойствата на абсолютната реалност. Това описание като гледна точка може да се счита много близко до принципите на квантовата механика. Ученията за второто завъртане, което съгласно историческите хроники е било дадено на Върха на лешоядите – планина, разположена в североизточия щат Бихар, - са били съсредоточени върху природата на пустотата, любящата доброта и състраданието. Ученията на третото завъртане, в които Буда описва фундаменталните свойства на просветлената природа и ум, е дал в различни части на Индия.

Сами по себе си тези Три завъртания на колелото на Учението са удивителни с това, че те разказват за природата на ума, Вселената и  как нашия ум интерпретира получения опит. Но освен това, те разясняват идеите, които са възникнали в първите последователи на Буда. Неговите последователи не винаги били на едно и също мнение по отношение на точната интерпретация на това, което Буда е говорил. Не всички са имали възможността да чуят и трите учения. Тези различия са били напълно в реда на нещата. Самият Буда е казал, че за да се разберат ученията не е достатъчно само интелектуално разбиране, а е нужно осъзнаване по пътя на непосредствения опит.

Тези, които получили учението само от Първото завъртане, създали две философски школи - Вайбхашика и Саутрантика, — съгласно които за абсолютно реални се считат малките частици (на тибетски — "дул трен" и "дул трен ча ме", което примерно се превежда като „мънички частици” и „мънички неделими частици”), тъй като са цялостни и не могат да бъдат разделени на по-малки частици. Тези фундаментални частици се считат за първичните елементи на всички явления. Те никога не могат да се разрушат или изчезнат, а могат само да преминават в други форми. Например, при горене на дърва „дул трен ча ме” на дървото не изгаря, а просто се превръща  в  пламък или дим. Тази гледна точка е близка до закона за съхранение на масата или съхранението на материята, т.е. до основния принцип на физиката, който твърди, че материята не може да бъде създадена от нищо или да бъде напълно унищожена. Материята може да се превръща в различни форми на енергия. Например, химическата енергия, съдържаща се в бензина, може да бъде превърната в механическа енергия, която движи колата. Енергията на частиците на урана може да бъде превърната във взривна енергия, която асоциираме с ядрената бомба. Но общата енергия, еквивалентна на масата винаги остава една и съща.

По-късните учения на Буда показват, че от простия факт за възможността на преобразуване на тези безкрайно малки частици (както по-късно Анщайн ще докаже със своето знаменито уравнение E=mc²   , което, казано простичко описва частиците като малки пакети енергия) следва, че „дул трен” или „дул трен ча ме” могат да бъдат подложени на влиянието на причини и условия и всъщност представляват преходни явления, което означава, че не бива да бъдат считани за фундаментално или абсолютно „реални”.

Като пример от всекидневния живот помислете за водата. В много хладни условия водата се превръща в лед. При стайна температура водата е течност. При нагряване се превръща в пара. В лабораторни експерименти молекулите на водата се разделят на атоми на водород и кислород, а при по-задълбочено изследване тези атоми показват, че се състоят от все по-малки и по-малки субатомни частици.

Може да се направи интересен паралел между възгледите на школите Вайбхашика и Саутрантика и класическата школа на физиката. Съгласно класическата физика (аз навярно прекалено много опростявам, за да може по-лесно да се разберат основните идеи) фундаменталните елементи на материята, както и големите материални тела – звезди, планети и човешкото тяло, могат да бъдат описани от гледна точка на точно измерими свойства, например положение и скорост, като движението в пространството и времето са напълно предсказуеми и в съвършено съответствие с определени сили, такива като гравитацията и електричеството. Класическата интерпретация както и преди добре предсказва поведението на макроскопичните явления, като движението на планетите в Слънчевата система и движенията на човешкото тяло и неживите обекти.

Но от друга страна, както ми обясниха, в XIX в. техническия прогрес е предоставил на физиците възможност да наблюдават материалните явления на микроскопично ниво. В началото на 20 в. Физика Дж. Томсон е провел серия от експерименти, които довели до откритието, че атома не е цялостен, а напротив, състои се от по-малки частици, които са електрически заредени  електрони. Основавайки се на експериментите на Томсон, физика Ернст Резерфорд е създал модел на атома, който е известен на повечето хора, изучаващи физика и химия, - нещо подобно на миниатюрна Слънчева система, състояща се от електрони, въртящи се около централната част на атома, наречена ядро.

Недостатък на „планетарния” модел на Резерфорд било, че той не можел да обясни защо при нагряване атома винаги излъчва светлина с определени характерни честоти или нива на енергия. Енергията, индивидуална за всеки тип атом е прието да се нарича „спектър на атома”. През 1914 г. Нилс Бор разбрал, че енергетическия спектър на атома може точно да се обяни, ако се разгледат електроните вътре в него като вълни. Това било едно от първите велики достижения на квантовата механика, което накарало целия научен свят да се отнесе сериозно към тази странна нова теория.

Горе долу по същото време Айнщайн показал, че светлината може да бъде описана не като вълни, а като частици, които той нарекъл фотони. Когато фотоните са насочени към метална пластина, те повишават активността на електроните и произвеждат електроенергия. След откритието на Айнщайн редица физици започнали да правят експерименти, които показали, че всички форми на енергия може да бъдат описани във вид на частици, - това много прилича на възгледите на Вайбхашика.

Продължавайки изучаването на субатомните явления, съвременните физици както и преди се сблъскват с факта, че субатомните феномени, които може да се нарекат строителни блокчета на „реалността” или „опита”, понякога се държат като частици, а понякога като вълни. На дадения етап учените могат да предскажат само вероятност, дали субатомна частица ще се държи по определен начин. За практическото приложение на квантовата теория не трябва да има никакво съмнение. За това свидетелстват създаването на лазера, транзистора, скенера и компютърните чипове. 

Но квантовото обяснение на Вселената си остава абстрактно математическо описание на явленията. 

Важно е да помним, че математиката – това е символичен език, от рода на поезията, която вместо думи използва цифри и символи, стремейки се да опише и да ни покаже смисъла на реалността, скрита зад всекидневния опит.