Няма бог, няма душа в будизма

 Д.Т. Сузуки

Будизмът е считан от някои за религия без Бог и без душа. Изявлението е вярно и невярно според това, което ние влагаме в смисъла на тези термини.

Будизма не признава съществуването на едно същество, което стои настрана от своите "творения", и което от време на време се намесва в човешките дела, според капризите си или когато пожелае. Тази концепция за върховното същество е много обидна за будистите. Те не са в състояние да възприемат някаква истина в хипотезата, че едно същество е създало вселената от нищото, създало е нещо по свой образ и подобие и е населило Земята с чифтове чувстващи същества. А след това, благодарение на престъпления извършени от тях / които логично обаче биха могли да бъдат избегнати, ако е имал желание/, те са осъдени от него на вечно проклятие.

След това създателя от чувство на жалост /след като дори веднъж се е разкайвал за създаденото от него и изтребил света/  изпратил в човешко тяло своя възлюбен син на земята с цел спасяване на човечеството от универсалните страдания и т.н., и т.н.
Ако Будизмът може да бъде определен като "атеистичен" за сметка на отказа си да вземе подобна "поетичност" за реалност, неговите последователи не би трябвало да имат  възражения срещу определянето.

По-нататък. Ако ние разбираме под "душа" или  "атман" нещо, което като "таен агент" се крие зад всички наши умствени дейности, така както органист разчита и изсвирва  много различни ноти, по начин който намери за добре, то будистите тотално отричат съществуването на такова призрачно същество. За да се постулира независима душа извън комбинацията от петте скандхи /на които се дължи индивидуалното съществуване според будистите/,  това означава да приветстваме безрезервно егоизма с всичките му злокачествени последствия от това. 

Това, което отличава будизма от абсолютно всички други религии е  доктрината за не-Атман, не-душа и не-его, което е напълно противоположно от постулата за душата, която ревниво се пази от повечето религиозни ентусиасти. В този смисъл, будизмът е несъмнено една "религия без душа". 

Атмана /душата/ е егото, което в своя замисъл е нещо като конкретен и неизменен субект, който пребъдва в най-дълбокото кътче на ума и ръководи всички дейности субективно и по свое усмотрение. Този възглед коренно се отхвърля от будизма.

Учението за "не - душа" би могло да бъде илюстрирано с едно колело или една къща. "Колело" е наименование, дадено на комбинация във фиксирана форма на спици, ос, гуми, джанти и т.н.; "къща" е наименование, дадено на комбинацията от покрив, стълбове, прозорци, подове, стени и т.н.

Сега, да разделим и да разгледаме всички тези части самостоятелно. Къде е къщата или колелото? Могат ли да бъдат намерени? "Къща" или "колело" е просто наименование, което обозначава формата, в която частите са систематизирани и дефинирани като отделни. Какъв абсурд, ако след това се настоява за независимо съществуване на колелото или на къщата, като "агенти" зад които стои комбинация от съставни части !