Четвъртата благородна истина: ПРАВИЛНИ ПЪТИЩА

Далай лама XIV

Далай лама XIV, "Будистка практика"

Правилните пътища са пряко свързани с трите разновидности на тренировката, които са основна тема на тази книга - нравственост, медитация и мъдрост. Духовната практика за предвижване по тези пътища довежда до истинското прекъсване на страданието и намира своята най-висша точка в нирвана, и в крайна сметка - до състояние на буда.   
 
От безначални времена ние винаги сме имали порочно осъзнаване за своето "аз". На това "аз", нашето егоистично самоутвърждаване на личността, естествено и изначално са му присъщи търсенето на щастие и избягване на страдание. Този стремеж е закономорен, верен и разумен. Съответно, право да достигне щастието и да избегне страданието има всеки от нас. Фактът, че сами по себе си щастието и страданието се променят ежеминутно показва, че характера на тези преживявания се определя от различни причини и обстоятелства. За да се избавим от страданието, ние трябва да отстраним причините и условията, при които то може да възникне, а за да достигнем щастие е нужно преди всичко да се погрижим за неговия източник и да спазваме неговите условия.   
 
Първата и втора благородна истина акцентират върху това от което искаме да се избавим - страданието, което е резултат от наши минали думи и действия, както и на истинските източници от които то произтича.

Третата и четвърта благородни истини указват чистите състояния, които искаме да достигнем: това е прекъсването на страданието като РЕЗУЛТАТ,  и пътя към прекъсването на страданието като ПРИЧИНА. Съгласно учението на Буда, четирите благородни истини съдържат в себе си две причинно-следствени вериги - веригата на страданието, от която искаме да се избавим, и веригата на щастието, към която се стремим.

Бележки за ежедневна практика

• изяснете си мащабите на страданието, изследвайте неговите причини, или източници, и осъзнайте, че източника на страданието - това е неразбирането и невежеството за истинската природа на хората и вещите, пораждащи привързаност, гняв, омраза и подобни.
• осъзнайте, че страданието може да се пресече, и може въобще да бъде премахнато от реалността. 
• мислете за това, че окончателното прекъсване на страданието се достига посредством истинските пътища  и практикуването на нравственост, медитация и мъдрост. 
 

        Далай лама XIV, "Будистка практика"

Третата благородна истина: ИСТИНСКОТО И ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКЪСВАНЕ НА СТРАДАНИЕТО

Далай лама XIV

Далай лама XIV, "Будистка практика"

Такива замърсявания на ума, като привързаност към хора и вещи, омраза, завист и нетърпимост в основата си всъщност са - принципно неразбиране за природата на живите същества и неодушевените предмети. Процеса на избавяне от тях се състои преди всичко в преодоляването на това неразбиране и неведение. Естествено възниква въпроса, как да се изкорени тази пораждаща страдание неосведоменост. Не трябва да я вадим като трески, или да я премахнем по хирургичен път. Преди всичко е нужно да проумеем истинската природа на хората и нещата. След това с помощта на продължителни медитации следва да вникнем в тази истина. Трябва да съберете достатъчно мъдрост, която ще ви позволи да се справите с негативните емоции, в основата на които лежи неведението и невежеството.

Всъщност тук би трябвало да се разкаже за пустотата, за това какво именно представлява тя – мъдрост, която развива разбирането за относителната природа на хората и нещата. Това ще направя в отделна глава. А сега накратко. Възможността за пълно изкореняване на тези замърсявания на ума, каквито са пагубните емоции, е обусловена от това, че ума не е нечист по своята природа. В същността си той е чист. Замърсяванията и заблудите се премахват от него посредством медитация за истинската природа на самия ум и всички останали неща. Отсраняването на замърсяванията и невежеството – това е и третата благородна истина, истината за състояние отвъд пределите на страданието и неговите причини. 

Далай лама XIV, "Будистка практика"

Втората благородна истина: ИЗТОЧНИКЪТ НА СТРАДАНИЕТО

Далай лама XIV

Далай лама XIV, "Будистка практика"

След като сме си изяснили мащабите на страданието, е необходимо да открием и неговите причини. Съществуват две разновидности на тези причини: пагубни (или непродуктивни) емоции и замърсена карма.

Пагубни емоции 
Пагубните емоции влошават нашата карма, затова ще поговорим първо за тях. Съществуват два вида пагубни емоции: едните е добре да се проявяват, другите е добре да се сдържат. Пример за първите може да бъде някакъв вид страх, отдавна вкоренен в нашия ум. В такава ситуация безусловно е полезно да дадем възможност на нашите чувства да се проявят, както и да обсъдим страховете си с други хора. 

Веднъж през лятото, когато бях на четиринадесет години и преминавах своето обучение в  Норбулинг, регентът ми  (който тогава беше и мой учител)  в края на годишното ми обучение започна да ме упреква:  "Дори в предишното си превъплъщение да си бил бог, - ми каза рязко той - ти все пак трябва да се държиш като човек". Бях уязвен: струваше ми се, че аз се държах като обикновен ученик и прилежно внимавах на учителя си, независимо от това, че бях Далай лама и по своя ранг стоях по-високо от него. Думите на регента за дълго време ме изведоха от строя.

След това, през 1950 година китайските комунисти нахлуха в източен Тибет, и аз бях принуден да замина за Лхаса на югозапад, близо до индийската граница. Скоро официални лица от Лхаса ме посъветваха да се върна обратно, уверявайки ме, че ситуацията се е нормализирала. По пътя обратно ние прекарахме няколко дни при регента ми, в манастира Талунгдра. Веднъж по време на една беседа той изведнъж ме попита, дали някога съм се чувствал разстроен заради него. Веднага му споменах за случая. Какво облекчение беше! Повече нищо не помрачаваше нашето общуване и моето пребиваване в манастира. Подобни единични произшествия е по-добре да се обсъждат открито.

Но съществуват пагубни емоции от друг род (такива като привързаност, ненавист, недоброжелателство, завист, нетърпимост), които следва да се обуздават, тъй като, ако се проявяват често, те укрепват и силно завладяват човека. Най-добре е да се съсредоточите върху отрицателните последствия на този вид емоции и да се постараете да ги замените с чувство на удовлетвореност и любов. Негативните емоции е добре да бъдат преодолявани още в техния зародиш, но още по-добре е да се намери способ, който да предотврати възникването им.

Привързаността и омразата са причина за всички бедствия в този свят, а останалите пагубни емоции, като правило, са породени от тях. Последствията от привързаностите и омразата простичко казано - отравят живота. А това, което още повече влошава нещата е, че освен тази омраза и ненавист, които носим - явни и вродени, кръговрата на съществуването - този непрекъснат процес, ни дърпа от въплъщение във въплъщение през раждане, старост, болести и смърт и задвижва тези негативни чувства.

Коренът на привързаностите и омразата е в незнанието за истинската  природа на всички живи същества, както и на неодушевените предмети. Това неведение не е просто следствие от недостатъчно знания. Това е лъжлив светоглед, измислица и пълна противоположност на истината, грешно възприемане на реалността. Съществуват много нива на това неправилно възприятие, например, неспособност да се разбере какво трябва да правим, и какво трябва да избягваме. Това е неведението /невежеството/, което лежи в основата на всички страдания. Имам предвид представата за съществуването като вътрешна характеристика на чувстващите същества, както и други феномени, и тяхното съществуване в себе си и сами по себе си.  Това е сложна тема, която ще разгледам отделно.

Замърсена карма 
Всяко удоволствие, както и всяка болка са обусловени от кармата, предишни действия на човека, които са създали определена предразположеност в неговия ум. Кармическите влияния могат да се разделят на позитивни и негативни – в зависимост от това какво носят – радост или болка. Например, ако в резултат на някакво действие е възникнал нов човешки живот, действието е позитивно, защото ако погледнем в дългосрочна перспектива - това е едно добро прераждане. Напротив, ако някакво действие е довело до това, вие да се родите като гладен дух ( гладни духове (санскр. прета, тиб. йи-дагс) – същества, обречени на неспособност да задоволят своите желания. Като гладни духове се прераждат тези, които в минал живот са били жестоки, алчни и т.н.), то действието е негативно, защото в крайна сметка е довело до лошо прераждане.  

Също така сред кармичните действия могат да бъдат разграничени тези, които определят общите контури на новото въплъщение – неговия тип и продължителността на новия живот, а също и тези,  които обуславят конкретността на сегашния живот – благосъстояние, здраве и подобни. Първата категория постъпки се нарича „посредством действието”, защото едно такова действие (било то позитивно или не) служи за път, или средство, обезпечаващо добро или лошо прераждане.

За да бъде „посредством действието”, кармата трябва да притежава четири признака: да бъде мотивирана от намерение, да има точна идентификация на личност или обект, необходима подготовка и успешно приключване. Понякога в действията присъстват всички тези аспекти. Например, когато искате да дадете нещо на някой беден човек  и наистина го правите. Понякога има само мотивация - когато имате желание да дадете, но не го правите. Резултата може да се постигне и неволно (без каквото и да било желание от ваша страна), ако парите случайно паднат на пътя от вашия скъсан джоб, и бедняка мине и ги намери. Действията, които не притежават всичките четири изброени характеристики, попадат във втората категория – такива, които изпълват вашия живот единствено с  конкретни детайли.

Накрая, кармическите действия могат да се разделят и на такива, които се извършват от група хора (например благотворителни организации) и такива, които се изпълняват индивидуално.  Кармическите въздействия могат да се изпитат и в този живот, и в следващия, или веднага в това, което следва след напитката. Мощните позитивни и негативни кармически действия със силна мотивация, насочени към помощ, или напротив, за причиняване на вреда, могат да донесат плодове още в този жвот, в който са били извършени.

Процесът на умиране 
За да си изясним типа карма и характерните особености на висшите нива в практиката е необходимо да се разбере динамиката на трите стадия: процеса на умиране, междинното състояние между настоящия живот и следващия, и процеса на възраждане от междинното състояние. Предаването на кармата от единия живот в другия става в момента на смъртта чрез най-финото съзнание на ясната светлина. Въпреки че това дълбоко ниво на съзнание съществува през целия живот, то се проявява именно в момента на смъртта, и затова обичайно се изучава именно в този контекст.  

 

Можете да прочетете за това в записаните думи на Буда от множество текстове по висша йога -тантра – например, в Гухясамаджа-тантра. В тези текстове се описват различни състояния на ума и съзнанието – от грубите до най-финните. От гледна точка на духовните практики, финните състояния на ума са най-силни и ефективни. 

Най-грубото ниво на съзнанието е свързано с това, което възприемаме чрез ушите, очите, носа, езика и цялото тяло. Най-финно е умственото съзнание, което също има различни нива – от най-грубите, такива като травиалното мислене, дълбокия сън, загуба на съзнание, до най-финното съзнание на ясната светлина. 

Ако не се считат особените медитативни състояния, тези фини, или най-дълбоки нива на съзнание се проявяват само, когато умираме. (По-малко наситените, и следователно по-краткотрайни видове на фините нива на съзнание се проявяват и при заспиване, събуждане, кихане, прозявка или оргазъм. Те ще бъдат обсъдени в отделна глава.)
  

Процеса на умиране представлява последователен разпад, или разтваряне на четирите вътрешни елемента: земя (плътните вещества на тялото), вода (течностите, които го съставляват), огъня (топлината) и въздуха (енергията, движението). 

В обичайния живот тези елементи служат за основа на съзнанието, но във времето на умиране тяхната способност да поддържат съзнанието намалява. 

Първо се разтваря елемента земя. Най-общо казано, всеки етап на разпадането води до осъзнаването на факта, че съзнанието до голяма степен е било подкрепяно от тези елементи. Ето как изглежда тяхната последователност:

• Когато елемента земя, или плътната субстанция на вашето тяло се разтваря в елемента вода, външната проява на това е, че тялото губи обем; вътрешната – вие започвате да виждате нещо напомнящо пустинен мираж. 
• Външните признаци на разпадане на елемента вода в елемента на огъня, е загубата на телесните сокове: има сухота в устата, носа се заостря и т.н. Вътрешните – виждате това, което описват като кълбета дим от комин или просто преминаващ през стаята дим.
• Когато елемента огън се разтваря в елемента на въздуха, или вятъра, външно това се проявява в охлаждане на тялото; вътрешно виждате нещо подобно да нощни светулки или разпалващи се искри. Топлината напуска тялото по различен път – от краката към сърцето или от темето надолу. Първият вариант е за предпочитане, защото той показва, че ума, напускащ тялото се устремява нагоре, а не надолу, и има голяма вероятност това да доведе до добро прераждане. Това движение на топлината свидетелства за добра карма.
• След това вятъра, или потока от енергия в тялото се разтваря в съзнанието, и дишането спира. В това време вие виждате нещо като трепкащи пламъци на свещ. (Докторите тук вече считат човека за мъртъв, но от будистка гледна точка спирането на дишането не означава, че съзнанието е напуснало тялото.) След трепкащата светлина се появява равен чист пламък.

Четирите завършващи фази на умиране всъщност представляват разтварянето на най-грубите нива на съзнанието в най-тънките нива. По-конкретно, разтварят се ветровете, или вътрешните потоци на енергия, служещи за опора на съзнанието. Съзнанието, опиращо се на енергия, може да бъде оприличено на скачащ върху кон ездач.

 

Настъпването на следващите фази е ознаменувано от това, че енергията, която служи за опора на многочислените видове понятийно съзнание се разтваря, и съзнанието започва вече да се опира на все по-финни нива на енергията. Това се случва по естествен начин  на четири етапа:

• Ума, като такъв, се превръща във вездесъщо, огромно, ярко бяло пространство. Описват го като ясно небе, залято от лунна светлина: не като луна, сияеща в пусто пространство, а като пространство, изпълнено с бяла светлина. Понятийното мислене е изчезнало и не е останало нищо освен ярка белота, която всъщност е вашето съзнание. Въпреки това остава слабо усещане за субект и обект : в това състояние съзнанието е все още донякъде двойнствено.
• Вашият ум става червено или оранжево пространство, по-ярък от преди; освен него няма нищо друго. Прилича на ясно небе, изпълнено със слънчева светлина: това не е слънце, сияещо в небето, а собствено пространство, изпълнено с червено или оранжево сияние. В това състояние двойнствеността на ума намалява още.  
• Ума, като такъв, преминава в още по-фино състояние на пълна чернота; освен нея няма нищо друго. Това състояние се нарича „преди постижението”, защото тук вие се доближавате до проявата на ясната светлина. В състоянието на черното пространство ума прилича на безлунно, много тъмно небе, когато мрака е паднал, но още няма звезди. В началото на тази фаза вие разбирате, какво всъщност се е случило с вас, но след това губите съзнание, потапяйки се в още по-голяма тъмнина.
• След това черно състояние настъпва стадия на съзнанието в ясната светлина. Това е фундаменталното, изначално състояние – най-финото, дълбоко и силно ниво на съзнание. Прилича на небе, както то изглежда при залез (не изгрев) – без лунна или слънчева светлина, но и без тъмнина.

Движението на съзнанието към ясната светлина може да бъде и бързо, и бавно. Някои хора се задържат на тези финални стадии за няколко минути, други остават седмица или две. Съзнанието на ясната светлина носи в себе си огромна сила и затова е неоценимо за практиката, така че много практикуващи в Тибет ежедневно възпроизвеждат този стадий на умиране. Аз сам го практикувам около шест пъти на ден, представяйки си последователно осемте нива на съзнанието (разбира се без физическите изменения, характерни за първите четири стадия). 

Ето ги осемте нива:

1. Мираж

2. Дим

3. Светулки

4. Пламък на свещ

5. Ослепително бяло небе-съзнание

6. Ярко червено или оранжево небе-съзнание

7. Дълбоко черно ниво-съзнание

8. Ясна светлина

Както е известно на будистите, в процеса на умиране човек се намира в състояние на ясна светлина дотогава, докато неговото тяло не започне да се разлага. Някои тибетци, подложени на мъчения или върнати обратно в своите затворнически килии, сядали с кръстосани крака и умирали, поддържайки дни наред в себе си съзнанието на ясна светлина. Техните надзиратели, съм чувал от разкази, били като потресени. Китайските комунисти, с присъщия им догматизъм смятат будизма за нищо повече от сляпа вяра, но когато им се случило да се сблъскат с това, те се стараели да не го разпространяват. 

Също и в Индия много практикуващи оставали в това състояние в течение на няколко дни, а има и случай – повече от две седмици. Ако човек, който пребивава в състоянието на ясната светлина и енергия, поддържащи това дълбоко ниво на съзнанието, започне да се колебае, съзнанието окончателно напуска пределите на тялото, и тялото и главата  в този момент леко потръпват.

Има много възможности за по-нататъшно изследване на различните стадии на умиране. Съвременната наука стигна далеч в изучаването на енергийните вълни, човешкия мозък и неговите функции. Учените и будистите еднакво се интересуват от тази сфера, и аз предполагам, че ние ще работим заедно, за да се изясни връзката между човешкия ум и неговите вътрешни енергийни потоци, а също така между мозъка и съзнанието. Будистките обяснения могат да внесат своя дял в научните изследвания и обратно. Такова сътрудничество ще бъде много полезно.

Междинно /промеждутъчно/ състояние 
Всички същества на които предстои да се възродят в човешки облик, минават през промеждутъчното състояние между този и следващия живот. В това междинно състояние  тялото приема форма, подобна на тази, която то ще има в следващия живот на възраст пет или шест години (въпреки, че някои твърдят, че това не се случва именно така). С края на този промеждутъчен живот, мостът към следващия се пресича. Този процес се осъществява на най-финното ниво на съзнанието.

Процеса на прераждане 
Счита се, че при прераждането, съзнанието влиза в утробата на майката, когато мъжките и женски елементи се смесват – при условие, че всичко с матката на майката и семето на мъжа е наред и са налице благоприятни фактори за прераждане, в това число – кармическа връзка. Не е задължително съзнанието да влезе в утробата именно в този момент на сливане между мъжа и жената: в нашите текстове са описани случаи, когато семето на бащата се влага във влагалището изкуствено, без полов акт. Очевидно, независимо от това, сливат ли се тези елементи вътре в матката или (това понякога се случва в наши дни) или това става по споменатия начин, съзнанието влиза в утробата в момента на тяхното смесване. Както и да е, будистките текстове не дават на този въпрос еднозначен отговор: някои от тях утвърждават, че това става, когато мъжа и жената се намират на върха на желанието.

Сега този достатъчно сложен въпрос става все по-объркан. Представете си например замразен ембрион. Връзката между предишния и сегашния живот чрез оплождане е осъществена. Това същество, чието тяло-ембрион е замразено, страда ли от студ? Създадени са наченки на тялото, и съгласно нашите разсъждения, усещанията, дори и на примитивно ниво са сформирни (въпреки, че органите на зрението и другите чувства още не са се развили).  Появяват ли се физически усещания веднага след оплождането? До този момент не съм стигнал до определен извод. Подобни въпроси трябва да бъдат изследвани.

Ако предположим, че ембриона действително страда от студ, то възниква и друг въпрос: това действие, на този, който слага ембриона в хладилника, създава ли лоша карма? Тук всичко зависи от мотивацията на този човек. Не трябва еднозначно да се твърди, че ако друго същество изпитва страдание заради нещо свързано с вас, вие си създавате лоша карма. Точно по същия начин, когато детето се ражда, то отново страда, но това не създава на майката негативна карма. (Ако предположим нещо подобно, то ще се получи, че майка, родила много деца, е натрупала огромно количество лоша карма. Това е абсурд!)

Следователно. Мотивацията за нашите постъпки е ключът към разбирането за това, каква карма натрупваме.

Далай лама XIV, "Будистка практика"

Първата благородна истина: СТРАДАНИЕТО

Далай Лама в Токио 29 април 2011

Далай лама XIV, "Будистка практика"

Страданието е подобно на болест от която сме заразени всички. За да се намери вярното средство за лечение, ние сме длъжни да разберем всичките аспекти на този недъг: страданието от болката, страданието от промените и страданието от всепроникващата обусловеност.
Първото ниво на страдание - непосредствената болка, е добре известно на всички. Желанието за освобождение от болката не е присъщо само на хората, но и на животните. Физическата и вътрешната болка на всекидневния живот - например, главоболие или болка от раздяла, се отнасят именно към тази категория.

Това което обичайно възприемаме като удоволствие, в своята същност е просто отслабване на болката. Ако добрата храна или питие действително носеха удоволствие (т.е. ако тяхната вътрешна природа е такава), ние очевидно щяхме да изпитваме все повече и повече щастие, колкото повече и повече ядем и пием. Но вместо това при неумерено потребление на храна и питиета нашето тяло и ум, напротив, започват да страдат. Това означава, че вътрешната природа на подобни преживявания и наслаждения е болезнена. Обичам да разказвам историята за семейството, което си купило нов телевизор. В сравнение със стария той бил наистина великолепен и всички стоели пред него с дни и нощи. Но постепенно щастливите притежатели на тази нова вещ започнали да се изморяват и да чувстват досада. Това означава, че удоволствието, което са получили първоначално притежава болезнена природа. Такива състояния на преходни наслаждения се наричат "страдание на промените".

Освен обичайната болка и страданието на промените съществува и по-дълбоко ниво на страданието - страданието на всепроникващата обусловеност. Нашето тяло и ум се намират под властта на карма (тенденции, породени от наши минали постъпки), а също и под въздействието на пагубни и болезнени емоции - такива, като привързаност към хора и вещи, ненавист. В обичайният живот ние блуждаем през сферите на въздействие на кармата и разрушаващите емоции за да се окажем в тях и след това. Дори неутралните емоционални състояния не са освободени от влиянието на причините и обстоятелствата, които не можете да контролирате. Вие сте въвлечени в процес, предполагащ страдание.


Човешкото съществуване

В началото на нашия живот ние се раждаме в мъки, а в края му  - умираме, и също изпитваме страдания. Между тези два предела - са старостта и болката. Не е важно колко сте богати и здрави - вие сте обречени да страдате. Като капак на всичко това, човек става все по-неудовлетворен. Той иска все повече и повече. В известен смисъл това е коварна нищета - постояно изпитвате глад, който не може да бъде удовлетворен. А някой друг може и да не е богат, но е доволен от това, което има - с по-малко поводи за безпокойство, по-малко врагове, по-малко проблеми и по-добър сън. Отсядал съм в красиви и богати домове, и не веднъж съм виждал в шкафчетата на банята лекарства - едни дават енергиен заряд за деня, а другите помагат за по-добър сън през нощта. Състоянието на удовлетвореност е много по-добро и от най-добрите лекарства. То намалява дневните тревоги и способства за един здрав сън.
  
В безумието на настоящия живот, ние сме загубили разбирането за това, каква е истинската стойност на човека. Хората са се превърнали в проста съвокупност от това, което произвеждат. Те действат като машини, функцията на която е - правене на пари. Това е съвършено неправилно. Парите трябва да се заработват за щастието на човека, а не обратно. Не хора за пари, а пари - за хора. За да живеем се нуждаем от пари, но сме длъжни да разбираме, че ако жаждата за богатство е прекалено голяма, парите престават да носят някаква полза. Както казват в Индия и Тибет: "Колкото по-богати ставате, толкова по-големи страдания ще изпитвате."

Дори приятели могат да ви причинят страдание. Общуването с тях обикновено носи радост и ни дарява с щастливи минути, но понякога носи и неприятности. Вашият приятел мило се усмихва - и изведнъж разговора става рязък, едва не се скарвате, от приятелството не остава и следа. Приятелството действително дарява с щастие и удовлетворение, но това чувство е непостоянно; то не е истинско щастие. Ако вникнем в това и помислим, ще осъзнаем, че обичайните приятелски отношения също са страдание.

Погледнете своето тяло. Колкото и красива да е вашата фигура, ако се пролее дори и една капка от кръвта ви, вие вече няма да бъдете толкова съвършени. Под кожата - жива плът, под нея - кости. Скелетите в музеите и болниците карат повечето от нас да се чувстват неуютно, макар че всеки под кожата и мускулите си има същия скелет. Едни хора са дебели, други са слаби. Някой си е неверояно красив, но ако погледнем на всички тях през ренгеновите лъчи, ще видим само стая пълна със скелети с огромни пусти очи. Това е истинската природа на нашето тяло.

Да вземем удоволствието от храната. Нека днес да хапна нещо вкусно. Колкото и красиво да е всичко в чинията, преминавайки през корема и дебелото черво, то се превръща в нещо не дотам привлекателно. На масата ние избягваме подобни мисли, казвайки си: " Прекрасна храна, аз получавам удоволствие". Но цялата тази вкусна храна ще се превърне във форма, която не бихме могли да наречем прекрасна. Това, което хората считат за мръсно, в крайна сметка съставлява нашето тяло, и в известен смисъл изпражненията са една от основните му функции! Храна, работа, правене на пари са безмислени сами по себе си. В същото време дори и най-малката проява на състрадание изпълва нашия живот със смисъл и предназначение.

Упорство и надежда

Анализирайте. Мислете, мислете, мислете. Ако сериозно се заемете с това, ще разберете, че привичния за нас начин на живот практически е безмислен. Не падайте духом. Ще е много глупаво да изпаднем в отчаяние на този етап. Когато почувствате, че всичко е безнадеждно, трябва да направите голяма крачка. Дотолкова сме свикнали с недостатъците на нашия ум, че малките усилия няма да ни променят. Капка сладко не притежава силата да заличи вкуса на цялата горчивина. Трябва да се прояви твърдост пред лицето на неудачността.

В тежки лични обстоятелства най-доброто средство е да се опитаме, доколкото е възможно да съхраним честност и откритост. Да отвръщаме с грубост и егоизъм би могло само да влоши положението. Това е особено видно, когато назрява тежка ситуация в семейството. Необходимо е да разберете, че трудностите в настоящето изцяло са следствие на вашите необмислени действия в миналото. Затова когато настъпва тежък период, избягвайте поведение, което би ви докарало още по-големи неприятности в бъдеще.

Да се избягват неконтролируемите състояния на ума е важно, но още по-важно е да се научим да гледаме позитивно на неприятностите. Запомнете: посрещайки трудностите с оптимизъм и надежда, вие избягвате по-големи трудности. Освен това, трябва да помислите, че по този начин вие облекчавате бремето на всички, които страдат от подобни неуредици. Тази практика е много полезна. Представете си, че приемайки спокойно болката, вие намалявате негативната карма на всеки, който е принуден да изпитва болка, подобна на вашата. Когато ми се случи да заболея, аз прибягвам до следното: приемам върху себе си страданията на другите и им напомням за възможността да бъдат щастливи. Това носи голямо вътрешно облекчение.

Всяка сутрин аз изпълнявам тази практика заради благото на всички живи същества. На първо място аз имам предвид китайските ръководители и техните официални лица, на които е дадена непосредствена власт да вземат решение за преследването и убийството на тибетците. Аз си представям тези хора и събирам в себе си цялото тяхно неведение, предубеждения, ненавист и гордост. Чувствам, че ако действително опитам някаква част от техните негативни емоции, то благодарение на моята подготовка - това не би оказало влияние на моето поведение и няма да ме промени в лоша страна. Затова, едно такова "опитване" не ми носи вреда, но намалява проблемите на тези, за които аз непрестанно мисля.

Аз го правя толкова искрено, че когато след това отида в резиденцията си и чувам за злодействата на китайското правителство, то макар и малка част от моя ум да е раздразнена и разгневена, в основата си той остава под влиянивето на моята утринна практика и степента на ненавист съществено се намалява.

Неизвестно остава дали на дело моята медитация помага на тези китайски управници, но тя носи спокойствие за мен: ползата й е огромна.

При никакви обстоятелства не бива да губим надежда. Бъдете спокойни, дори и да се окажете в сложна и объркана ситуация: всичко това малко ще ви повлияе, ако вашия ум остане невъзмутим. Напротив, ако у вас се появи гняв, вие ще загубите покоя, дори и света около вас да бъде безметежен и уютен.



Бележки за ежедневна практика

Размишлявайте за това, колко страдания присъстват в живота ви:

• съществува физическа и вътрешна болка, свързана с болестите, старостта и смъртта, и вие, естествено се стремите да я избегнете;
• съществуват временни преживявания (такива като употребата на вкусна храна или препичане на слънце), които сами по себе си изглеждат като удоволствия, но при неумерена употреба донасят болка: това се нарича страдание на промените. Когато удоволствието се сменя с болка, обръщайте внимание на това как се проявява в дълбочина природата на първоначалното удоволствие. Привързаността към повърхностни удоволствия донася още болка;
• размишлявайте за това, че сте въвлечени във всепронизващия процес на Взаимозависимото възникване, който не е под вашия контрол: той управлява кармата и пагубните емоции.

Постепенно изработвайте по-дълбок и реалистичен поглед върху своето тяло, мислете за нещата, които го съставят - кожа, кръв, мускули, кости и т.н.

Щателно анализирайте своя живот. Ако постоянно се занимавате с това, то рано или късно вече ще виждате "отстрани" живота си, няма да действате като робот или да откривате пътя на щастието в правенето на пари.

Научете се позитивно да приемате трудностите. Напомняйте си, че приемайки тежка ситуация с чувство на благодарност в своята душа, вие преди всичко предотвращавате лоши кармични последствия. Приемете като свои сходните страдания на другите хора.

Винаги оценявайте възможните отрицателни и положителни последствия от гнева, привързаностите, завистта и омразата. Когато напълно проумеете, че тези последствия са доста пагубни, продължавайте да размишлявате. С времето вашата убеденост ще укрепне. Непрестанните размишления, например, за вредата от гнева, ще ви накара да разберете, че гнева е лишен от смисъл. Този извод от своя страна, постепенно ще сведе гнева ви до нула.

Далай лама XIV, "Будистка практика"                                                               

Три способа за възприятие на „АЗ”

 Джампа Тинлей

Откъс от книгата "Ум и пустота"  Джампа Тинлей

Съществуват три различни способа за възприятие на „аз”. Първия – хващането и придържането  за „аз” като нещо реално съществуващо, конкретно и реално, намиращо се вътре в нас. 

Втория способ – това е възприятие на „аз”, в което няма особени характеристики. То е лишено както от предстaвата за някакъв вид съществуващо „аз, така и от разбирането за неговата празнота /пустота/. Ние просто възприемаме някакво „аз”. 

Когато децата виждат картина те не мислят дали тя наистина съществува или не – за тях това е просто картина. Такова е неутралното възприятие. В него няма нищо нито особено хубаво, нито особено глупаво. 

Но първия способ на възприятие е много лош. 

Това неведение, това захващане за „аз” като нещо реално съществуващо е „корена на сансара”. Заради него се появяват и всички останали заблуди. Това е коренна, основополагаща грешка и механизъм от който възникват гняв, привързаност, завист и т.н.

Накрая, третия вид възприятие – това е възприятието на „аз” като лишено от реално съществуване. Това възприятие е ценно. Това е мъдрост достигаща до пустотота на „аз” в истинското съществуване.

Да се върнем на първия способ на възприятие на „аз”. Придържането към „аз” възниква, когато се намирате на място с хора. Вие сте заобиколени от тях. Неочаквано някой човек се обръща към вас и на всеослушание заявява: „Ти си глупак, ти си откраднал това и това”, макар че вие прекрасно знаете, че нищо не сте откраднали. Именно в този момент се заемете със самоанализ. Във вашия ум възниква много „плътна” концепция за реално съществуващ „аз”. Изследвайте себе си, може и да я разпознаете. В момента на нейното възникване вие се хващате за нея. Започвате да се вълнувате: „Как посмя той да ме нарече крадец!” Струва ви се, че „аз” е някаква материална същност, която се намира някъде в района на вашето сърце. И посочвайки го с пръст, вие казвате: „Той обвини мене в кражба, макар че аз никога нищо не съм крал! Сега ще го убия заради това!” В този момент вашата мъдрост е напълно затъмнена от неведението.

Какво се случва в тъмнината? Когато около нас няма никакъв източник на светлина, ние падаме. Причиняваме вреда и на себе си, и на останалите. Причината? Отстъствие на светлина. Когато в нас изплува неведение, това означава, че не притежаваме никаква мъдрост. И в такива моменти говорим ужасни глупости. Замислете се какво говори един уж интелигентен човек, когато е силно разгневен. Слушайки неговите думи, може да си  помислете, че е глупак. Правете собствени изследвания върху тези неща.

Не е необходимо незабавно да повярваме в това, което Буда учи. Постарайте се сами да разберете по какъв начин функционира вашия ум. Това се нарича аналитическа медитация. И след това, малко по малко, вие ще откриете нещо за себе си. Колкото повече неща откривате за себе си, толкова по-голяма ще бъде вашата реализация. Ще се превърнете в истински учени, развиващи науката за ума.

Най-висшето прозрение за пустотата, което излага будистката школа Мадхямика Прасангика ***** е доста сложно за разбиране. Но когато го разберете, в медитация то никога няма да ви подведе. От друга страна, ако се ръководите от неверни теории, то колкото  да разсъждавате и медитирате, теорията през всичкото време просто ще ви мами.

Това учение, което получих от утвърдени учители не ме мами, мами ме единствено моята ленност. Ако имах повече ентусиазъм, на практика това учение би донесло плодове. То е много надеждно лекарство. Лекарството не е задължително да бъде сладко, не трябва да е красиво – не в това е неговото предназначение. Ценността му е в това, че има сила да ни излекува от болестта, а не в опаковката или вкуса му. Същото е и с учението. Не е важно дали то е интересно или не е интересно. Най-главното е да бъде полезно, да идва от чист източник и да няма противоречие с коренните текстове. Намирайки такова учение, вие без всякакво съмнение може да разсъждавате върху него. Благодарение на този вид медитация външно ще останете смирени и скромни, но във вашето сърце ще се роди силата на снежния лъв /Снежният лъв е символ на Тибет и символизира непобедимостта/ -  без съмнение и без страх. Само тогава вие ще достигнете своите цели. В противен случай, колкото силни и внушителни да изглеждате, вътрешно ще приличате на малко котенце. Котето няма собствен път. То се хвърля на тази страна от където идва месото – и попада в капана. След това започва да хленчи: „ Имам проблем, имам проблем...”  Захапвайки стръвта вие се чувствате силни, но когато я погълнате – започват стомашните колики. И тогава се самосъжалявате: „ Аз съм най-лошия човек на света.” Вчера бяхте най-силния и умния, а днес сте най-глупавия. Това е вашата самооценка. Ако така лесно мените мнението за себе си, това говори, че вашия ум не е снежен лъв, а малко коте. Умът трябва да е снежен лъв. Как да го постигнем? Снежният лъв се ражда в нас, когато ние все по-дълбоко и дълбоко вникваме в ученията на Буда, все повече и повече размишляваме върху тях. Тогава се появява снежния лъв. Отначало той е малък. После започва да расте и да расте. И когато напълно порасне, той ще бъде цар сред лъвовете. Това се нарича буда ум.  

*****В областта на будистката философия този въпрос дълго е бил предмет на обсъждане. На eдиния полюс са будистите "реалисти", които считат, че материалния свят е съставен от неделини частици, имащи обективна реалност, независима от съзнанието.  На другия полюс са "идеалистите", или школата с водещ принцип "съществува единствено и само съзнанието", отхвърляща всички степени на обективната реалност във външния свят. Те приемат, че външния свят е, в края на краищата проекция на съзнанието на наблюдателя. 

Имa обаче и трета гледна точка - становището на школата Прасангика, почитана най-високо в тибетската традиция. Съгласно възгледите на Прасангика, въпреки че не се отрича реалността на външния свят, той се разбира като относителен. Външният свят е обусловен от нашия език, от обществените условности и общоприети схващания. Идеята за съществуваща като даденост, независима от наблюдателя реалност, е несъстоятелна. 

/Д.Лама XIV  "Вселената във един атом"/

Дзогчен Понлоп Ринпоче: Буда не е бил будист

Ако искаме да се освободим от болката, която причиняваме на себе си и на останалите, с други думи, ако искаме да сме щастливи, ние трябва да се научим да мислим самостоятелно. Трябва да сме отговорни за своите действия и щателно да анализираме всичко, което ни се представя като истина. Именно по този начин преди повече от 2000 години е постъпил Буда за да се избави от неудовлетвореността и съмненията, които възниквали в него слушайки думите на своите родители, учители  и служителите в двореца.

Сидхартха Гуатама Буда е бил принц от богато и влиятелно семейство, но той винаги се стремял да избяга от двореца, да се усамоти и спокойно да помисли кой е той в крайна сметка и какъв е пътят който трябва да извърви. Имал е нужда от свобода на мисълта в търсенето на вътрешната истина и достигането на окончателното просветление. Днес все повече хора на Запад се вдъхновяват от неговия пример и следват неговите учения. Но какво е това учение, какво е това будизъм? Прилича на религия. Но религия ли е будизма?

Съществуват много определения за религия. Някои използват толкова широки трактовки за това понятие, че в сравнение с тях самите религии могат да бъдат считани за дворен футболен отбор. Други твърдят, че за да съществува, футболния отбор се нуждае от божество, пред което всички да се покланят и спазват ред обреди. Всеки от нас има собствено разбиране за това какво означава религията. Но когато се опитаме да оформим с думи това понятие, ние се озоваваме в затруднено положение!

Ако напишем в търсачките „световни религии” ще видим., че будизма присъства във всички списъци. Но това означава ли, че будизма е религия? Ако аз съм будист, означава ли това, че аз автоматически трябва да бъда окачествен като „религиозен”? Ще възразя, защото будизма е наука за ума  - метод за неговото изследване, за това как мислим и действаме, което ни приближава до дълбокото разбиране кои сме всъщност ние. Също така бих искал да кажа, че будизма е жизнена философия – образ на живота, който повишава нашите шансове да достигнем щастието, към което всички се стремим.

Какъвто и да е будизма в настоящия момент, едно е сигурно – той е дошъл от Буда. Буда е предал устно своите наставления на последователите си преди хиляди години. Тези наставления след това са се разпространили от странстващите последователи в манастирските университети, от неграмотните към грамотните, от склонния към езотеризъм Изток към отворения Запад. Но какви са били намеренията на Буда, когато той е дал своите учения?

В самото начало на своето духовно търсене принц Сидхарта Гаутама Буда напуснал двореца, оставяйки богатството и привилегиите. Той бил изпълнен с решимост да намери отговор на най-сложните въпроси -  дали сме родени само за да остаряваме, страдаме и умираме? Какво е животът и какъв е неговия смисъл? След дълги години на експирименти с различни религиозни практики Буда се отказал от аскетизма и собствените си представи за духовност, от различните вярвания и доктрини на които се опирал до този момент. В края на своя духовен път с помощта само на един отворен търсещ ум, той намерил това, което търсил -  великия просветен ум, освободен от всички заблуждения и умопомрачения. Отвъд всички гледни точки и системи от вярвания , Буда видял дълбоката реалност на ума - състояние на ясно съзнание и върховно щастие. С това знание дошло и разбирането за това как да изпълни живота си със смисъл и състрадание. През следващите 45 години той учил своите последователи как да работят с ума, как да се освободят от лъжливите представи и как да реализират потенциала на своя ум.

Неговите учения в дълбочина описват личния духовен път. Духовен,  в никакъв случай не религиозен. Буда не е бил Бог, той дори не е бил будист. Не ни е нужно да вярваме в Буда повече, отколкото да вярваме в самите себе си. Неговата сила е в неговите наставления, които ни показват как да работим с ума , за да можем напълно да разкрием неговите способности за пробуждане и щастие. Неговите наставления ни помагат да удовлетворим жаждата за истина – потребността да знаем, кои сме ние в крайна сметка.

И къде да намерим тази истина? Разбира се, до определена степен можем да се опрем да мъдростта от книгите или на съветите на някой духовен наставник. Но това е само началото. Пътешествието в дълбоката истина започва, когато открием най-важния въпрос – това, което идва от сърцето, определя целия ни живот и опит. Този въпрос ни води към отговор, който от своя страна ни води към нов въпрос и т.н. Това е духовния път.

Започваме  с това, че благодарение на открития и заинтерисуван ум оценяваме и критически осмисляме всичко, което чуваме, четем или виждаме, и което претендира да е истина. Изучаваме го от гледна точка на логиката, проверяваме го в процес на медитация, както и в ежедневния живот. Разбирайки как работи ума, ние се научаваме да разпознаваме мислите и емоциите, които възникват в ежедневието и ги култивираме. Откриваме неправилните и вредни мисловни навици и започваме да ги поправяме. Крайната цел е да придобием способност да преодолеем невежествето, което ни пречи да видим изначалната чистота на ума. От тази гледна точка ученията на Буда са метод за изследване, или наука за ума.

Религията като правило от самото начало дава отговори на важни въпроси, така че не ни се налага много да се замисляме. Обяснява ни се, че трябва в нещо да вярваме и това е нашата задача – да живеем в съответствие с тази вяра.  Ако считаме, че ученията на Буда дават окончателните отговори на всички въпроси и не е нужно по-нататъшно осмисляне, значи ние практикуваме будизма като религия.

Каквото и да се случва, ние трябва да разсъждаваме за това как да изживеем смислено живота си. Не бихме могли да го направим без  „жизнена философия”, защото всеки ден сме изправени пред избора между едно или друго действие, между доброта и безразличие, щедрост и егоизъм, прошка и присъда. Ако нашите решения и действия са продиктувани от знания получени в процеса на работа със собствения ни ум, значи будизма е станал нашия начин на живот.

Така че какво определя същността на Будистките учения, когато те достигат до хората от Запад?
Всичко зависи от това как ги използваме. Ако те ни помагат да разсеем невежеството и ни дават увереност да разкрием своя потенциал, значи те са изпълнили своята роля. Но дори и да ни помагат, тези учения могат  да се окажат безсилни, защото колкото и да е странно или да го отричаме, ние държим на своите заблуди и навици. Ние се хващаме за тях и мислим, че те ни защитават от нещо си.
Това е все едно да сложиш слънчеви очила през нощта, за да не виждаш това което всъщност се случва. Предпочитаме да носим „тъмните очила”, защото нашите очи не са свикнали с ярката светлина на ума. Ученията на Буда, независимо в каква категория ги отнасяме, ни показват как да отворим очите си за тази светлина.

Будизъм - някои основни неща

Будизмът е философия за живота, развита от Сидхарта Гаутама Буда, който е живял и преподавал в северната част на Индия през 6 век пр. н. е. Буда не е бог и философията на будизма не води до теистичен мироглед. Ученията на Буда са насочени единствено за освобождаване на съзнателни същества от страданието и кръговрата от прераждания в сансара.

Три основи на будизма : Три универсални истини; Четирите благородни истини и Благороден осмичен път

Трите универсални истини:
1. Във Вселената нищо не се губи
2. Всичко е непостоянно и се променя
3. Съществува Закон за причината и следствието

Четирите благородни истини
1. Човешкият живот е страдание.
2. Причина за страданието са желанията и привързаностите.
3. Страданието може да се прекрати.
4. Има път, който води до това.

Благородният осмичен път
1. Правилни възгледи - което е съвършеното разбиране на четирите благородни истини.
2. Правилни намерения - което е искреното желание за освобождение от привързаностите.
3. Правилна реч - което е въздържане от лъжи, клюки и думи, които нараняват.
4. Правилни действия - което е въздържане от вредни навици, като например убийство, кражба и безгрижен секс.
5. Правилен начин на живот - което означава да се живее по такъв начин, че да се избегне непочестност и причиняване вреда или болка други хора, включително и животни.
6. Правилни усилия - лошите качества трябва да бъдат изоставени и да не се допусне появата им отново; добрите качества трябва да бъдат приети и да се подхранват
7. Правилно внимание - което е фокусиране на вниманието върху тялото, чувствата, мислите и съзнанието по такъв начин, че да се преодолят страстните желания, омразата и невежеството.
8. Правилна концентрация - размишения, чрез които постепенно се придобива правилното разбиране за несъвършенството, непостоянството и  взаимозависимостта на нещата.

Далай лама: Защо е нужно да помним за смъртта?

Да помним, че ще умрем е много полезно. Защо? 

Ако не се замисляме за смъртта, ще се отнасяме доста лекомислено към духовните практики. Живота ни ще мине напразно, ако не анализирме кои мисли и постъпки носят страдание, и кои – щастие.

Ако не се замисляме за това, че можем скоро да умрем, ние просто попадаме в „клопката на постоянството”, убеждавайки себе си: „ Аз ще умра, но това ще бъде някога, а не сега.”  Но когато смъртта приближи, дори и да искаме да направим нещо полезно, едва ли ще имаме сили и възможност.

Много тибетци постъпват в манастирите още съвсем малки. Те изучават текстовете за духовните практики, но когато дойде време да приложат тези знания на практика, става ясно, че поради някаква причина това не им се отдава. Това е така, защото в тях няма истинско разбиране за непостоянството на нещата.

Ако след размишления за духовни неща, ние стигнем до извода, че е необходимо да бъдем отшелници за няколко месеца или години, то това е знак, че сме мотивирани от разбирането за непостоянството. Но ако това решение не е подкрепено от периодически размишления за разрушителната сила на непостоянството, то духовната практика постепенно ще изцеди силите ни. Именно затова много хора прекарват в отшелничество не една и две години, но това не оказва голямо значение на живота им след това.

 И така, съзерцанието на непостоянството на нещата не само е добра основа за сериозна практика, но и изпълва практиката със сила.

Осъзнаването, че смъртта е неизбежна и разбирането, че часа на нейното идване е неизвестен, е един добър стимул. Това е, все едно някой приятел постоянно да ни напомня: „Бъди бдителен, прояви усърдие – още един ден измина.”

Възможно е даже да оставим дома и да отидем в манастир. Там ще получим ново име и нови дрехи. В манастира типичните всекидневни грижи ще са значително по-малко. Затова сме длъжни да преразгледаме своето отношение към живота и да се устремим към по-високи цели. Но ако ни отвличат стандартните повърхностни мисли: за вкусната храна, за добрите дрехи, за по-комфортния живот, за приятни беседи с приятели и познати, ако сме се озовали тук за да търсим „врагове”, а когато нещо не ни е по вкуса да се заяждаме и спорим, то живота ни не би могъл да се опише като по-добър от този преди да дойдем в манастира. Скоро дори ще бъде по-лош. 

Помнете, не е достатъчно да се откажем от тези повърхностни мисли и постъпки само защото ще изглеждаме глупаво в очите на останалите, които също се намират на пътя. Измененията трябва да се случат на вътрешно ниво. Това важи както за монасите и монахините, така и за светските хора, които се занимават с духовни практики.

Възможно е да ни е обзело "чувството за постоянство". Мислим, че няма да умрем скоро, и докато сме още живи ни е нужна добра храна, хубави дрехи и приятни разговори. За да получим всички тези вълшебни неща, които ни обкръжват /дори и това да няма особен смисъл от гледна точка на една дългосрочна переспектива/, ние правим най-различни трикове и извършваме безумни постъпки – вземаме кредити с високи проценти, „гледаме отвисоко” на собствените си приятели, завеждаме съдебни дела. И всичко това, за да получим повече, отколкото ни  е необходимо.

Когато посвещаваме живота си за натрупване на материални блага, парите стават за нас по важни от придобиването на нови знания. Дори и да се занимаваме с духовни практики, ние не можем напълно да се съсредоточим. Ако от книгата падне страница, ние мислим, че не си струва да се навеждаме, но ако падне банкнота, веднага се втурваме да я вдигнем. Срещайки някой, който е посветил живота си на духовното израстване, ние се възхищаваме на неговата целеустременост, и толкова. Но ако видим човек в скъпи дрехи, накичен със своите богатства, се изпълваме със завист и с все по-голяма привързаност се стремим да придобием и ние подобни вещи. Не се спираме пред нищо, за да достигнем своите цели.

Когато изцяло сме погълнати от стремежа към материални блага, нашите покварени емоции се усилват, а това довежда до нови глупави постъпки. Тези негативни емоции носят неприятности и създават неудобства за нас и за околните. Дори и бегло да сме запознати с етапите на пътя към Просветлението, жаждата за материално благополучие и общуването с множество хора ни принуждава да използваме тези знания с един стремеж към повърхностните ценности в този живот и с медитативна съсредоточеност култивира привързаност към приятелите и ненавист към враговете, и по всевъзможни начини ни потапя в покварата на собствените ни емоции. На този етап, ако чуем за истинската и благотворна духовна практика, ще си помислим: „Всичко това е така, но...” Едно „но” е последвано от друго „но”. Опита от съществуването в безначалния кръговрат на преражданията ни е приучил към покварени емоции,  сега в добавка към тях, ние полагаме като основа на своята духовна практика едни повърхностни ценности. Това още повече влошава положението, и ни отдалечава от това, което наистина би могло да ни помогне.

Докато сме задвижвани от подобни възгледи, няма да намерим покой. Не правим другите щастливи, а със сигурност и самите ние не сме. Тъй като сме се съсредоточили върху себе си – „това е мое, онова е мое”, „моето тяло”, „моето благополучие”, всеки който се изпречи на пътя ни става наш враг. Дружим със „своите приятели”, със „своите роднини”, но те не могат да ни помогнат в раждането и смъртта. Ние идваме на този свят такива, и си отиваме от този свят също такива. Ако някой приятел можеше да ни съпровожда в смъртта, привързаността би имала смисъл. Но това не е така. Ако в момента на раждането в един съвършенно непознат свят, някой приятел от минал живот би могъл да ни помогне, то си струва да се помисли. Но и това не е така, той нищо не може да направи за нас. Така че защо през всички тези години между раждането и смъртта, ние така упорито твърдим „моя приятел”, „моята сестра”, „моя брат”? Това упорство не носи никаква полза, а само поражда още повече обърканост, страст и омраза.

Придавайки твърде голямо значение на думата приятели, започваме да отделяме и на враговете си повече внимание, отколкото те заслужават. Когато се раждаме никой не ни познава, нито пък ние познаваме някой. Пренебрегвайки факта, че всички в еднаква степен желаем да сме щастливи и не искаме да страдаме, за лицата които не харесваме ние си мислим:: „Това са моите врагове”.  Разделяме хората на „свои” и „чужди” . Настойчиво се стремим да се приближим към първите и култивираме неприязън към вторите. 

Има ли от всичко това някаква полза? Не. 

Огромно количество енергия се изразходва в грижи за най-повърхностни явления от този живот. Дълбочината отстъпва на баналността.

Ако не сме се занимавали с духовни практики, и в деня на смъртта се съберат приятели и близки, с които сме били свързани през този живот, от които никой не ни напомня за добродетелната практика, то това ще ни донесе тревоги, но няма кого да виним, освен себе си.

В какво се състои нашата грешка?

В това, че не сме размишлявали за непостоянството.

 

Непостоянни са всички санкхари

от Бхиккху Бодхи - президент на Buddhist Publication Society

"Уви, непостоянни са всички санкхари!" - в будистките страни изговарят тези думи при смъртта на някой, но аз ги казвам не за да напиша началото на некролог. Тези думи илюстрират темата на тази статия - т.е. думата "санкхара". Нито една дума в ученията на Буда няма толкова много значения. Зза да можем да я обясним във всички значения с които я е използвал Буда, ще е необходима цяла пояснителна статия. Тази дума стои в самия център на неговите учения (Дхарма) и изследването на нейното значение дава възможност да се проникне в Буда реалността.

Думата санкхара се състои от представката "Санх", което означава "заедно", и е в съчетание със съществителното "кара", което означава "извършване, създаване." Следва, че санкхара - това е "съвместна работа", т.е. обекти, които съвместно действат с други обекти, или също така обекти, които са комбинации от други обекти.

Преводачите използват най-различни думи за превода на този термин: формация, изготвяне, действие, процес, сила, структура, композиция, конструкция, тенденция, съвместни усилия, образование. Това са неловки опити да се улови значението на философската концепция санкхара, за която при нас няма аналог, и за това всички английски варианти  /и български, и руски и т.н./ ще бъдат неточни. Сам аз я използвам като "формирование" и "волево формирование", напълно разбирайки, че този вариант е също така неточен, както и останалите.

Така, че началната фраза би могла да прозвучи и по следния начин: "Непостоянни са всички комбинации!", "Непостоянни са всички формации!", "Непостоянни са всички структури!", "Непостоянни са всички съвместни образувания!" и т.н.

Въпреки, че точния английски /съответно български/ еквивалент за санкхара не може да се намери по пътя на реалното използване на подобна дума, ние все пак можем да получим представа за това каква е функцията на този термин в "мисловния свят" на Дхарма. В сутрите думата се използва в три основни доктринални контекста.

В ПЪРВИЯ СЛУЧАЙ - в дванайсетте звена на формулата за Взаимозависимото възникване (патича - самупада), където санкхара се явява второ звено, което обусловено от невежеството се превръща в условие за възникване на съзнанието. Ако съпоставим използването на думата в различните сутри ще видим, че санкхара - това е кармическо активно волево действие, което е причина за преражданията, и по този начин за по-нататъшното поддържане на сансара - кръговрата от раждане и смърт. В този контекст санкхара фактически се явява като синоним на карма. Тези две думи са етимологически родствени.

Сутрите различават три вида санкхари, действащи във Взаимозависимото възникване: телесни, словесни и умствени. По същия начин те се делят на добри, лоши и неутрални. Когато в потока на съзнанието са вкоренени невежество и алчност, то тогава волевите действия на тялото, речта и ума се превръщат в сила, която поражда резултати, като най-значимия от тях е - възобновяването на потока на съзнанието след смъртта. Именно санкхара, опираща се на невежество и разнообразни желания, устремява потока на съзнанието към ново прераждане. Къде именно ще се утвърди съзнанието зависи от кармическия характер на санкхара. Ако сме вършили добри дела, то санкхара, или волевата активност ще направлява съзнанието към едно добро и щастливо прераждане. Ако ме вършили лоши неща, санкхара ще направлява съзнанието към един лош жребий. Ако практикувате безформени медитации, то тези "непоколебими" санкхари ще направляват съзнанието към прераждане в безформените светове.

ВТОРАТА основна област, където се използва думата "санкхара", се отнася до петте скандхи, /съвокупности или петте натрупвания/.

Четвъртата от тези съвокупности - това е "санкхара - кхандха" е волевата активност. Текстовете определят санкхара-кхандха», като 6 вида волеви действия  (чха четанакайя): намерения по отношение на формата, звука, миризмата, вкуса, тактилните обекти /докосването/ и мислите. Независимо от това, че тези санкхари са подобни на тези, които се употребяват във формулата за Взаимозависимото възникване, те все пак не са съвсем идентични в своите аспекти, защото "санкхара - кхандха" има по-голям обхват. Съвкупността от волевите формирования включва в себе си всички видове намерения. Тук влизат не само кармичните активни намерения и тези, които се явяват като кармически резултат, но и тези, които са кармически бездействени.

В късната палийска литература "санкхара - кхандха" става единна категория, в която са включени всички фактори на ума, освен чувствата (ведана) и възприятията (саня), които са отделни категории в петте съвокупности. Затова "санкхара - кхандха",  включва в себе си такива етически изменчиви фактори като контакт, внимание, мисъл, усърдие; такива добри фактори като щедрост, доброта, мъдрост; и такива лоши фактори като алчност, злоба, невежество. Доколкото всички тези фактори възникват във връзка с волевите намерения и се задействат от волевия акт, ранните будистки учители са решили, че всичките пет съвокупности е най-добре да бъдат поместени в съвокупността на волевите формирования  (санкхара-кхандха).

В ТРЕТАТА основна област, където се среща термина "санкхара", той трябва да бъде разбиран като "значение на всички съставни неща". В този контекст думата има пасивно значение, което означава, че трябва да има някакви условия; нещо съставно и обусловено. В този смисъл термина може да се преведе просто като "формирование" /формация/ без качествено прилагателно. Така формацията санкхара включва всичките пет съвокупности, а не само четвъртата. Тук се разбират и външните предмети и ситуации - например гори, полета, планини, градове, села, храна, украшения, автомобили, компютри.

Това, че санкхара може да включва в себе си както активни сили, така и обекти, създадени с тези сили е от голямо значение и обезпечава нейната роля на крайъгълен камък във философските виждания на Буда. Това, което Буда подчертава е, че санкхара има два аспекта - волевите формирования, задействани от Взаимозависимото възникване, и в кармическите намерения от четвъртата съвокупност, които създават санкхара в пасивен смисъл: "Те създават всичко сформирано, ето защо се наричат волеви формирования. И какво е всичко това, което те създават? Те създават тяло, чувства, възприятия, воля, съзнание. Затова се наричат волеви формирования". Докато външните неодушевени предмети могат да възникнат в резултат изключително на физически причини, санкхарите, съставляващи нашата личност - петте съвокупности - са продукти на кармически активните санкхари, които ние сме задействали в нашите предишни животи. Петте съвокупности непрекъснато се поддържат и възобновяват въз основа на волевите действия, които извършваме сега, и по същия начин се превръщат в условия за бъдещо съществувание (следващ живот). Затова, както учи Буда, именно нашите собствени кармически сформирани санкхари са построили сегашния ни дом, а нашите сегашни формиращи санкхари строят дома, където ще се заселим в бъдещия живот.

Най-важният факт, който трябва да се поясни за санкхара, за обусловените формирования е, че те всички са непостоянни. "Уви, непостоянни са всички санкхари!"

Те са непостоянни не само в смисъла, че тяхното грубо проявление рано или късно се разрушава, но и в много по-дълбок смисъл - на много финно, подсъзнателно ниво, санкхарите непрекъснато възникват и изчезват, постоянно се появяват, а след това, за секунди се разпадат и угасват: "Самата им природа - това е да възникват и да угасват". Затова Буда казва, че всички санкхари са страдащи (сабе санкхара дуккха) - не толкова поради факта, че са болезнени и мъчителни, а защото те носят в себе си характеристиката на преходността. "Възниквайки, те угасват" - и това, че угасват  причина за липсата на продължително щастие и надежност.

За да се достигне пълно освобождение от страданието - не само от мъчителни преживявания, но и от неудовлетвореността, която е присъща на всяко обусловено съществуване - ние трябва да намерим начин да се освободим от санкхарите. Това, което лежи зад техния предел е необусловено и несътворено. Това е Ниббана, която също се нарича Необусловеното или "асанкхата". Тя е противоположното на санкхара (думата е пасивно причастие от санкхара). Ниббана се нарича необусловеното именно затова, защото е състояние, свободно от санкхари, и от всичко създадено от санкхарите. То се описва като висанкхара - "нямащо формирование", а също като сабасанкхара -саматха - "успокоение от всички формирования".


Така че, когато слагаме думата "санкхара" под микроскоп, ние можем да видим в нея целия свят на Дхарма. Активните санкхари са кармически активни волеви действия, които непрекъснато и безрайно създават санкхарите на петте съвокупности, или с други думи - нашата собствена личност. Докато се олицетворяваме с тях (това е невежеството) и търсим в тях удовлетворение (това са алчността и желанията), ние ще продължаваме чрез волята да създаваме по-нататъшни комбинации на тези съвокупности. Това е природата на сансара: безкраен процес на пустите по своята същност, но действени санкхари, които пораждат други санкхари. Те се носят на гребена на вълната на всяко едно ново раждане, а след това достигайки своя връх, се превръщат в старост, болест и смърт. И целия този процес, замъглен от невежеството, който всъщност изцяло ни управлява , продължава и по-нататък, поддържан от непрекъснати дразнения, но винаги подхранващ фалшива надежда за окончателно удовлетворение.

Въпреки това, ако ние се ангажираме с практиката на Дхарма, можем да натиснем спирачката тази безмилостна "санкхара генерация". Ще се научим да виждаме истинската природа на санкхара и на нашите собствени пет съвокупности - тези изменчиви и обусловени процеси, които действат и се възобновяват сами по себе си. По този начин спираме двигателя, работещ с горивото на невежеството, и желанието. Преустановяваме процеса на крамическите образувания, а производството на активни санкхари се разпада. Слагайки край на обективната реалност, ние отваряме вратата за това, което е съществувало винаги, но не е съставно и обусловено - вратата на "санкхата - дхата", която е необусловена от елементите. Това е Ниббана, Безсмъртното, успокоението от всички волеви формирования, окончателно освобождение от всички обусловени формации. Тя е свобода от непостоянството и смъртта.

Затова ще завършим така: "Успокоението от всички скандхи е блаженство!".

Бхиккху Бодхи - президент на Buddhist Publication Society

Петте скандхи

Скандха - това е труднопреводима санскритска дума. Тя обикновено се превежда като блок, структура (състав) или по друг начин, но все пак е неудачно. Думата в същността си е непреведима. Буквално означава "ствол на дърво", но това не е нейния истински смисъл.

Петте скандхи са основна категория в будизма.

И в палийската, и в санскритската, и в тибетската, и в китайската литература се среща това понятие за петте скандхи, или петте съвокупности, или както предпочита да го превежда професор Конзе - петте купчини /натрупвания/, което пак не е напълно точно.

Първата от петте скандхи - това е "рупа".
Рупа означава телесна форма, т.е. всичко което може да бъде възприемано чрез чувствата.

Втората е "ведана" - чувство или емоция, положителна или отрицателна.

Третата е - "санджня", което приблизително се превежда като възприятие, а понякога се превежда и като усещане, но усещане повече подхожда при превода на "ведана"). Санджня - това е разпознаването на нещо, на някакъв обект, определена вещ. Когато казваме: "Това е часовник" - то значи тук работи санджня. Ние сме разпознали определена вещ. Можем да я идентефицираме, посочим и проверим.

Четвъртата скандха е - " санскара". Този термин също е труден за превеждане. Някои немски преводачи го тълкуват като "направляваща сила". Санскара може да се преведе приблизително като вид волева активност, т.е. като "воля".

Петата скандха е - "виджяна", съзнание. Това е осъзнаването посредством петте органа на чувствата и на ума на различни нива.

Това са петте скандхи:  рупа (материалната форма), ведана (чувствата или емоциите), санджня (разпознаването), санскара (волята) и виджняна (съзнанието). Те са основата на будистската метафизика и психология.

В будистките учения петте скандхи се разглеждат като изчепващи се дялове на нашето психо-физично съществуване: във всичките си видове, на всички нива няма нищо - нито мисли, нито чувства, нито някакви други проявления от нашето физическо съществуване, което да ни влиза в една от петте скандхи.

Ето защо в началото на "Сутра на сърцето" се казва: "Когато Авалокитешвара, пребивавайки в състояние на съвършенна мъдрост, отправи очи към света на обусловеното съществуване, той видя пет натрупвания (петте скандхи)."

Той видя това и нищо повече. Авалокитешвара видя, че цялото обусловено съществувание се състои от тези пет компонента: нищо не се случва и нищо не съществува на нивото на взаимозависимото съществувание, което да не можем да включим в една от тези пет скандхи.

Далай Лама XIV : Лекарство с етикет алтруизъм

В Тибет е прието да се казва, че за многото болести има само едно средство – любовта и състраданието. Тези качества са най-висшия източник на човешкото щастие, а потребността от тях е заложена във всяко едно човешко сърце. За съжаление, любовта и състраданието отдавна вече не намират място в много области на обществения живот. Тези качества е прието да се проявяват в семейството, в собствения дом, а тяхната проява в обществото се разглежда като нещо неуместно, наивно и  простодушно.

Това е трагедия.

Чувството на състрадание аз определям не като някакъв вид идеализъм извън реалността, но един от най-силните способи да поставиш интересите на  другите на едно ниво със собствените си. Колкото повече ние – като нация, като група или отделен индивид – зависим един от друг, толкова  по-голяма трябва да бъде нашата загриженост за благополучието на другите.

Практиката на алтруизма открива пред нас огромни възможности за търсене на компромиси и сътрудничество.

Умът, изпълнен със състрадание е подобен на препълнен съд: той е неизчерпаем източник на енергия, решимост и доброта. Подобен е на семе: посявайки в себе си състрадание, едновремено с него развиваме и други положителни качества – умение да прощаваме, търпимост, вътрешна сила и увереност, необходими за преодоляването на страха и безпомощността.

Състраданието е подобно на елексир, тъй като успява да преобразува неблагоприятните ситуации в благоприятни. Ето защо чувството на любов и състрадание не бива да бъде ограничавано единствено в кръга на нашето семейство и приятели. Невярно би било също така да се твърди, че то е приоритет само за духовни лица или хора работещи в здравеопазването и социалната сфера. То е небходимо за всеки член в обществото.

Независимо от това в каква сфера възникват конфликти, било то в политиката, религията или бизнеса, алтруистичния поглед към нещата нерядко е единствения способ за разрешението им. Самите концепции на които ние се опираме в своите разногласия  са причината за проблема. В такива моменти, когато решението изглежда невъзможно, и двете страни са длъжни да си припомнят за човешката природа, която ги обединява. Това е изхода от задънената улица, а в дългосрочен план за всеки ще е по-лесно да постигне своите цели. Навярно нито една от страните няма да бъде напълно удовлетворена, но ако взаимно се правят компромиси, то в крайна сметка това ще предотврати възникването на нови конфликти. Всички знаем, че една такава форма на компромис е най-ефективния способ за решението на проблем.  Защо не я използваме по-често?

Когато разсъждавам за недостатъците в сътрудничеството между хората и в обществото, аз стигам до един единствен извод: причината е в невежетвото, в неразбирането на нашата взаимозависима природа. Нерядко изпитвам вълнение при мисълта за малките насекоми, като пчелите например. Спазвайки закона на природата, те се трудят неуморно в борбата си за оцеляване, с присъщото им безсъзнателно чувство за социална отговорност. Те нямат конституция, нямат закони, нямат полиция, нямат религия, нямат и нравствено възпитание; работят заедно единствено чрез същността на своята природа.  Понякога може би възникват и конфликти,  но като цяло колонията им живее благодарение на взаимното сътрудничство. Човешките същества  напротив, създали сме конституция, законодателна система и полицейски подразделения; имаме религия, интелект и сърце, способно на велика любов. И въпреки тези наши многочислени необичайни качества, ние в действителност изоставаме от тези малки насекоми, в известен смисъл сме едни нещастни пчели.

Ще приведа следният пример. Милиони хора живеят един до друг в големи градове и въпреки това са самотни. Няма никой с когото да споделят съкровените си чувства, други живеят в постоянна криза. Това е много печално. Ние не сме животни-единаци, живеещи единствено за продължение на рода. Ако бяхме такива, за какво ние да строим тези огромни градове? И въпреки, че живеем заедно, ние за съжаление не притежаваме чувство за отговорност пред другите хора. Дали причината не е в самото устройство на обществото – с труктурата на семейството и месните организации, на когото то се крепи? Или може би в новите възможности: машините, науката и технологиите?  Едва ли.

Въпреки стремителния прогрес достигнат от човечеството през изминалия век, очевидната причина за тази дилема по мое мнение е, че ние правим избор единствено в полза на материалното израстване, и пренебрегваме духовното израстване. Дотолкова сме се увлекли, че дори сами не забелязваме, как сме престанали да обръщаме внимание на основните човешки потребности като любов, доброта, сътрудничество и  загриженост. Ако даден човек ни е непознат, или по една или друга причина не чувстваме връзка с него или отделна група, ние просто го игнорираме. Развитието на човешкото общество като цяло е основано на взаимопощ. Човеколюбие и хуманност – това е нашия фундамент. Ако ги загубим, има ли смисъл от материално благополучие?

За мен е съвършенно ясно едно: възпитаването на истинско чувство за отговорност е възможно само ако се развива и практикува състрадание. Само спонтанното съпреживяване на чувствата на другите може да ни накара да действаме в техен интерес.