Животът на Сидхарта Гаутама (Шакямуни Буда)

По материали на Д-р George Boeree, университет Shippensburg

На територята на днешен южен Непал имало страна управлявана от рода Шакя. Глава на този род и крал на тази страна бил Шудодана Гаутама. Негова жена била прелестната Махамая. Махамая очаквала своето първо раждане. Присънил й се странен слон, който я благословил със своя хобот, което било възприеманo като благоприятен знак. 

 По традиция, когато дошло време за раждане, Махамая се отправила за дома на баща си. По време на дългото пътешествие започнали родилните й болки. В малкият град Лумбини тя помолила своите слугини да я заведат на уединено място в горичката. Едно голямо дърво навело над нея клона си, за да служи за опора при раждането. Казват, че родила безболезнено. След раждането завалял лек дъждец, който измил майката и детето.

Казва се, че след раждането детето имало напълно трезв разсъдък. То можело да говори и казало на майка си, че е дошло за да освободи света от страданието. Можело да ходи и направило няколко крачки в четирите посоки. Там където стъпвало разцъфвали лотоси. Нарекли го Сидхарта, което означава „този, който постига целта”. За съжаление, Махамая починала седем дни след раждането. Сидхарта бил възпитаван от нейната добра сестра Махапраджапати.

Крал Шудодана се консултирал с известния оракул Асита за бъдещето на своя син. Асита предсказал, че има два варианта: той или ще стане крал, дори император, или ще бъде велик мъдрец и спасител на човечеството. Кралят много искал сина му също да бъде крал като него, затова решил да отдели детето от всичко, което може да го отклони от това и да го насочи към духовен живот. Така Сидхарта заживял в един от трите двореца. Той винаги бил охраняван да не вижда това, което обикновените хора смятат за често срещано – той не виждал старост, нито болести, нито смърт, нито хора занимаващи се с духовна практика. Сидхарта бил обкръжен от здраве и красота.

Той израснал  и станал силен, мъжествен млад човек. Като принц от кастата на воините той изучавал военно изкуство. Когато дошло време да се ожени победил в няколко състезания за да се сдобие с ръката на принцеса от съседно кралство. Тя се казвала Ясодара и те се оженили, когато той бил на 16.

Продължавайки да живее в разкоша на своя дворец, Сидхарта все повече и повече започвал да се интересува какво се случва зад неговите стени. В края на краищата той поискал да му позвлят да види своята земя и своите поданици. Кралят щателно организирал всичко по такъв начин, че Сидхарта да не види нищо, което може да го доведе до религиозен живот и наредил пред двореца да има само млади и здрави хора, които да го приветстват.

Повели го през Капилаватха, столицата, където той успял да зърне двама старци, които случайно се разхождали недалече от шествието. Изумен и смутен той ги последвал за да си изясни какви са те. След това срещнал хора, които били сериозно болни. Накрая, на брега на реката той видял погребална церемония, и това била първата му среща със смъртта. Той попитал своя приятел  Чандака за смисъла на видяното и Чандака му разказал за простите истини, които Сидхарта би трябвло да знае: всички стареем, заболяваме и неизбежно умираме.

Сидхарта също видял и един аскет, монах, който бил отхвърлил всички радости свързани с плътта. 

По-късно за видяното, той ще каже:

Въпреки че бях благословен с голямо богатство и пълен блясък, аз си помислих:
“Когато необразованият, обикновен човек, който сам е подложен на стареене и не е преодолял стареенето, види друг човек, който е стар, той изпитва страх, презрение и отвращение, забравяйки, че сам е подложен на стареене и не е преодолял стареенето. Ако аз, подложеният на остаряване и непреодолял стареенето изпитвам страх, презрение и отвращение при вида на друг стар човек, това ще бъде неподходящо за мен”. Когато разбрах това, свойствената за младите хора опияненост от младостта напълно си отиде.

Въпреки че бях благословен с голямо богатство и пълен блясък, аз си помислих:
“Когато необразованият, обикновен човек, който сам е подложен на болести и не е преодолял болестите, види друг човек, който е болен, той изпитва страх, презрение и отвращение, забравяйки, че сам е подложен на болести и не е преодолял болестите. Ако аз, подложеният на болести и непреодолял болестите изпитвам страх, презрение и отвращение при вида на друг болен човек, това ще бъде неподходящо за мен”. Когато разбрах това, свойствената за здравите хора опияненост от здравето напълно си отиде.

Въпреки че бях благословен с голямо богатство и пълен блясък, аз си помислих:
“Когато необразованият, обикновен човек, който сам е подложен на смърт и не е преодолял смъртта, види друг човек, който е мъртъв, той изпитва страх, презрение и отвращение, забравяйки, че сам е подложен на смърт и не е преодолял смъртта. Ако аз, подложеният на смърт и непреодолял смъртта изпитвам страх, презрение и отвращение при вида на друг мъртъв човек, това ще бъде неподходящо за мен”. Когато разбрах това, свойствената за живите хора опияненост от живота, напълно си отиде.

Монаси, има три такива форми на опияненост.  Кои са именно тези три форми? Опияненeнието от младостта, опияненението от здравето, опияненението от живота.

На 29 години Сидхарта разбрал, че няма да бъде щастлив, ако продължава да живее, както преди. Той открил за себе си страданието и повече от всичко искал да узнае как може да го преодолее. Целунал своята спяща жена и прощавайки се с новородения си син Рахула, той заедно с своя приятел Чандака и любимия си кон Кантака тихо се измъкнал от двореца. Подарил богаташките си дрехи, подстригал дългите си коси, подарил коня на Чандака и го помолил да се върне в двореца. За известно време станал ученик на двама извесни гурута по това време, но намерил недостатъци в тяхната практика.

Тогава започнал да практикува краен аскетизъм в групата на пет аскети. Практикувал шест години. Искренноста и интензивността на неговата практика били толкова всеотдайни, че тези пет аскета бързо се превърнали в негови последователи. Но отговорите на въпросите му не идвали Той удвоил своите усилия, отказвайки се от храна и вода, докато не стигнал в близко до смъртта състояние.

Веднъж миловидно момиче на име Суджата видяла гладуващия монах и го съжалила. Тя му предложила да хапне млечна оризова каша, която носела със себе си. Тогава Сидхарта разбрал, че крайните практики с които се занимавал до никъде няма да го доведат и че в действителност е по-добре да намери някакъв среден път между крайностите на разкоша и самоумъртвяването. Така той хапнал, пийнал, изкъпал се в реката. Петимата аскети решили, че той е изоставил аскетичния живот и е тръгнал по пътя на блаженството на плътта, и го изоставили.

В град Бодхгая Сидхартха решил да седне под едно дърво, докато не намери отговор на въпроса за страданието. Седял много дни, първо в дълбока концентрация върху това да изчисти съзнанието си от разсейванията, след това във внимателна медитация той открил Истината за себе си. Казват, че започнал да си спомня своите минали животи и видял всичко, което се е случило във вселената. В майското пълнолуние, в момента на изгрева на Утринната звезда, Сидхарта напълно разбрал отговора на въпроса си за страданията и станал Буда, което означава „Пробудения”.

Казват, че Мара, дявол, се е опитал да попречи на това велико събитие. Отначало той се е опитал да се пребори със Сидхарта посредством бури и армии, състоящи се от демони. Сидхарта съхранил пълно спокойствие. Тогава изпратил трите си дъщери – красивици, за да го изкушат. Но отново без никаква полза. На края се опитал да хване Сидхарта в капана на егоизма и да предизвика гордостта му. Но и това не донесло резултати. 
Сидхарта, побеждавайки тези изкушения, докоснал земята с едната си ръка и я помолил да бъде негов свидетел.

Сидхарта, но вече като Буда, останал да седи под дървото, което днес наричат бодхи. Струвало ми се, че знанието, което имал е прекалено сложно, за да успее да го предаде на другите. Съгласно легендата, Брахман – краля на боговете убедил Буда в необходимостта да учи хората, казвайки му, че някои от хората нямат толкова много мръсотия в очите и е възможно да бъдат пробудени, ако чуят думите му. Буда се съгласил да проповядва.

В Сарнатха, недалеко от Бенареса, на около 150 км от Бодхгая той срещнал петимата аскети, с които бил практикувал по-рано. Там, в Еленовия парк той изрекъл първата си проповед, която се нарича „Първото завъртане на Колелото на закона”. Той им обяснил Четирите благородни истини и Осмичният път. Аскетите станали неговите първи ученици и така положили началото на сангхата, с други думи, съобществото на монасите.

Крал Бимбисара от Магадхи, чувайки думите на Буда, пожертвал за ползване в сезона на дъждовете един манастир недалеко от Рахагриха, своята столица. Това и други пожертвования позволили на Буда и учениците му да продължат практиката с години; освен това много хора имали възможност да чуят думите на Буда.

След време го посетили членовете на неговото семейство, включително жена му, сина му, баща му и леля му. Синът му станал монах. Неговото име е известно в сутрите, основани на беседите между син и баща за опасностите от лъжата. Бащата на Буда не се отказал от светския живот. Тъй като бил опечален от това, че сина му и внука му станали монаси, той помолил Буда да въведе правило според което човек преди да се отдаде на монашеството да поиска разрешение от родителите. Буда се съгласил.

Леля му и жена му го помолили да ги приеме в сангхата, която по начало била създадена за мъже. Културата по това време поставяла жената на доста по-ниско ниво от мъжа, и на пръв поглед изглеждало невъзможно да се допусне жена в подобно съобщество. Но Буда разрешил. Така жена му и леля му станали първите будистки монахини.

Буда казал, че няма значение какъв е  светския статус, образование или националност на човека. Всички могат да достигнат просветление, сангхата е открита за всички. Първият посветен монах бил Упали, фризьор, и неговият статус бил по-висок от на крал, само заради това, че Упали приел обета по-рано от другите.

Животът на Буда не бил безоблачен. Неговият братовчед Девадата бил амбициозен човек. Той станал монах и си помислил, че му е нужна по-голяма власт в сангхата. Дори успял да повлияе на няколко монаха и ги призовал да се върнат към крайния аскетизъм. После се договорил с местните управници да убият Буда за да имат по-голяма власт сред обществото. Разбира се, всичко това не му се отдало.

Буда достигнал просветление на 35 години. Той проповядвал на територията на североизточна Индия в течение на 45 години. Когато станал на 80,  казал на Ананда, един от учениците му, че скоро ще си тръгне. За това подробно се разказва в Паринирвана сутра. От 500 монаха, въпреки че сред тях имало и много архати, само Ануруда успял да разбере състоянието на Буда. Дори Ананда, който бил достигнал състоянието да вижда света на боговете, не го възприел по правилния начин. Буда няколко пъти повторил, че Пробуденият, ако желае, може да пребивава в този свят и повече калпи.  Ако Ананда бе помолил Буда да остане, той щеше да остане. Но Ананда казал, че в сангхата всичко е установено и Пробуденият може да напусне този свят. След няколко седмици Буда приел като милостиня некачествена храна. По една от версиите, това били  гъби. Той казал, че само Пробуденият може да приеме такова пожертвование. След известно време той легнал на дясната си страна в горичка под едно дърво и преминал в Паринирвана. Последните му думи били:

„Всички съставни неща са предмет на разрушение,

Стремете се с усърдие за собственото си освобождение”.  
................................................................................

Какво означава да бъдем действително свободни?

Във време, когато има все по-дълбоко разбиране за глобален терор, думата "свобода" често се чува. Но какво означава "свобода" от будистка гледна точка? По време на ученията  по „Пътя на Бодхисатва” на Шантидева, Геше Джампел, учител в  манастира „Наланда” във Франция, каза следното:

Много страни днес имат свобода на демокрацията. В същото време други страни нямат тази свобода. Ако погледнем на демократическите страни, като например Франция, ще видим, че тя не е имала демокрация от самото начало, но осъзнавайки недостатъците на предишни системи и преимуществата на демокрацията, французите са избрали демокрацията. В един момент от своята история френския народ е заговорил за равенство, братство и свобода, не и по-рано.  С други думи можем да кажем, че французите са избрали тази свобода на демокрацията, която имат в момента, и която не са имали преди. 

Всички същества се нуждаят от свобода и разбира се това са най-прекрасните условия в които  хората може да се съществуват. От друга страна, докато ние се намираме под влиянието на такива фактори като страданието, нашата свобода се губи. Хората искат щастие и не желаят страдание. И въпреки, че не гo желаят, страданието си възниква от страданието.  И тъй като не желаем то да възниква, можем да видим, че всъщност това е липса на свобода. Трябва да се измъкнем от нежеланото, а именно – от страданието. 

Можем да погледнем на свободата в ралични контексти. Например, ние не искаме времето да е твърде топло или твърде хладно, не искаме да чувстваме жажда, не искаме да чувстваме глад, искаме да сме здрави и да не боледуваме. Но нещата не се случват винаги по начина по който искаме. Разсъждавайки по този начин, можем ясно да видим, че нямаме достатъчно свобода. Дори и в свободна страна като Франция все още живеят хора, подложени на непоносими страдания, които могат да ги доведат до самоубийство. Може дори да се каже, че такива хора са по-малко свободни, отколкото тези в затвора. Ако ние не положим усилия за освобождение от страданието, в подобни страни нашия ум дори ще се влошава. Накратко казано, ако не положим усилия, за да построим път, който ни освобождава от самсара, ние ще построим просто една свобода, която търсим и искаме за този свят, но ние никога няма да бъдем свободни. 

Някой, който постига това, което е искал, като например  „правилните възгледи”, „пустотата”,  може да се нарече свободен, защото той се е освободил от влиянието на страданията и заблудите. Обикновено, когато говорим за свобода, ние имаме предвид някакви неща като политическа свобода, или живот в някоя страна в която имаш пълната свобода да се предвижваш от едно място на друго, и подобни. Но дори и в такава страна вие може би все още нямате работата за която мечтаете, партньора, който бихте искали, дома който желаете, или нещо друго. Затова не може  да се наречете действително свободен, тъй като не сте достигнал това, което искате. Можете да имате свободата да пътувате, но ако не ви достигат пари, вие не можете да се възползвате от тази свобода. Тибетците, които са в други държави имат свободата да практикуват Дхарма, но ние все още показваме на тибетците в Тибет какво е свобода! Свободата да пътуваш и да имаш възможност да практикуваш не е достатъчна. 

Ние нямаме свобода в самсара, защото сме под контрола на страданията, които генерират нови страдания. Факта, че страданията, които не желаем възникват отново и отново, показва, че ние нямаме свобода, за разлика от бодхисатвата, намиращ се под контрола на добродетелни ментални фактори, такива като любов и състрадание, които водят до щастието. Той е получил това, което желае и за това можем да кажем, че е свободен. И обратното, няма свобода за тези, които действат под контрола на страданието. Всички грешки възникват от определени условия. Те не се случват  независимо и не са с автономно захранване. Всичките неприятни изживявания от страданията и действията, които са били мотивирани от страдание, възникват въз основа на условия, а тези условия сами по себе си също са страдание. 

Ние имаме причини да бъдем търпеливи, имаме причини и да се ядосваме. Свикнали сме с гнева и поради този факт причините за гняв са много силни, но въпреки това не бива да забравяме, че притежаваме буда потенциал и имаме възможност да свикнем и с търпението. Слушайки Дхарма ученията можем да увеличим нашето разбиране за преимуществата на търпението и да развием подобни навици. Тези, които се намират под влиянито на страданието винаги имат избор, но не знаейки за Дхарма те правят неправилни избори. Така че ние, които знаем за Дхама е по-вероятно да направим правилния избор. 

Ние сме под влияние на страданието от безначални времена. Сега, когато разбираме ситуацията, сме длъжни да направим усилие, за да култивираме търпение и други противоотрови.  

Причини и условия  произвеждат всичко, което по своята същност нито съществува, нито е свободно от предишни причини и условия. Причините и условията от които ние сме възникнали също не са свободни.  Ние не сме произлезли от творец бог, или от действията на определено лице, или пък други причини, които да са освободени от други влияния.

Будистите утвърждават, че всяка причина е причина сама по себе си. Няма причина за свободата и независимостта; а всяка причина възниква на основата на многочислени предхождащи я причини. Така въз основа на много предходни причини се появяват и резултатите. Разсъждавайки по този начин, можем да видим как ума страда от безначални времена. На основата на този ум в който винаги има предхождащ момент, действащ в качеството на причина, страданията възникват в нашия собствен континуум. Ние сами сме създали тези страдания. Те не са нещо, което някой ни е дал. Затова трябва да работим с нашите умове, за да изменим тази ситуация. Никой няма да го направи вместо нас. 

Ако вие решите, че от гнева през днешния ден няма някаква полза и следователно вземете решение повече да не се сърдите на другите, то това ще бъде едно отношение, което може свободно да развивате. То няма да ви бъде предоставено от върховен бог. 

 

Нещата не съществуват самостоятелно. Всички явления са на постоянно захранване, защото имат причини. Ето защо нашите беди и страдания възникват в зависимост от предхождащи ги причини. Умиротворяването на страданието и нещата, които ни измъчват няма да ни бъде предоставено от бог творец или някакво външно битие. Ние сами, опирайки се на изучаване и проучване на отраженията, както и на медитация, можем да умиротворим това. Цялостното прекратяване на всички причини за нашите страдания е нещо, което трябва да направим за себе си.

Колкото повече намалявате причините за вашето страдание, толкова повече ставате свободни. Когато най-накрая всички причини за вашите страдания са премахнати, вие постигате автентичната свобода.