Много страни днес имат свобода на демокрацията. В същото време други страни нямат тази свобода. Ако погледнем на демократическите страни, като например Франция, ще видим, че тя не е имала демокрация от самото начало, но осъзнавайки недостатъците на предишни системи и преимуществата на демокрацията, французите са избрали демокрацията. В един момент от своята история френския народ е заговорил за равенство, братство и свобода, не и по-рано. С други думи можем да кажем, че французите са избрали тази свобода на демокрацията, която имат в момента, и която не са имали преди.
Всички същества се нуждаят от свобода и разбира се това са най-прекрасните условия в които хората може да се съществуват. От друга страна, докато ние се намираме под влиянието на такива фактори като страданието, нашата свобода се губи. Хората искат щастие и не желаят страдание. И въпреки, че не гo желаят, страданието си възниква от страданието. И тъй като не желаем то да възниква, можем да видим, че всъщност това е липса на свобода. Трябва да се измъкнем от нежеланото, а именно – от страданието.
Можем да погледнем на свободата в ралични контексти. Например, ние не искаме времето да е твърде топло или твърде хладно, не искаме да чувстваме жажда, не искаме да чувстваме глад, искаме да сме здрави и да не боледуваме. Но нещата не се случват винаги по начина по който искаме. Разсъждавайки по този начин, можем ясно да видим, че нямаме достатъчно свобода. Дори и в свободна страна като Франция все още живеят хора, подложени на непоносими страдания, които могат да ги доведат до самоубийство. Може дори да се каже, че такива хора са по-малко свободни, отколкото тези в затвора. Ако ние не положим усилия за освобождение от страданието, в подобни страни нашия ум дори ще се влошава. Накратко казано, ако не положим усилия, за да построим път, който ни освобождава от самсара, ние ще построим просто една свобода, която търсим и искаме за този свят, но ние никога няма да бъдем свободни.
Някой, който постига това, което е искал, като например „правилните възгледи”, „пустотата”, може да се нарече свободен, защото той се е освободил от влиянието на страданията и заблудите. Обикновено, когато говорим за свобода, ние имаме предвид някакви неща като политическа свобода, или живот в някоя страна в която имаш пълната свобода да се предвижваш от едно място на друго, и подобни. Но дори и в такава страна вие може би все още нямате работата за която мечтаете, партньора, който бихте искали, дома който желаете, или нещо друго. Затова не може да се наречете действително свободен, тъй като не сте достигнал това, което искате. Можете да имате свободата да пътувате, но ако не ви достигат пари, вие не можете да се възползвате от тази свобода. Тибетците, които са в други държави имат свободата да практикуват Дхарма, но ние все още показваме на тибетците в Тибет какво е свобода! Свободата да пътуваш и да имаш възможност да практикуваш не е достатъчна.
Ние нямаме свобода в самсара, защото сме под контрола на страданията, които генерират нови страдания. Факта, че страданията, които не желаем възникват отново и отново, показва, че ние нямаме свобода, за разлика от бодхисатвата, намиращ се под контрола на добродетелни ментални фактори, такива като любов и състрадание, които водят до щастието. Той е получил това, което желае и за това можем да кажем, че е свободен. И обратното, няма свобода за тези, които действат под контрола на страданието. Всички грешки възникват от определени условия. Те не се случват независимо и не са с автономно захранване. Всичките неприятни изживявания от страданията и действията, които са били мотивирани от страдание, възникват въз основа на условия, а тези условия сами по себе си също са страдание.
Ние имаме причини да бъдем търпеливи, имаме причини и да се ядосваме. Свикнали сме с гнева и поради този факт причините за гняв са много силни, но въпреки това не бива да забравяме, че притежаваме буда потенциал и имаме възможност да свикнем и с търпението. Слушайки Дхарма ученията можем да увеличим нашето разбиране за преимуществата на търпението и да развием подобни навици. Тези, които се намират под влиянито на страданието винаги имат избор, но не знаейки за Дхарма те правят неправилни избори. Така че ние, които знаем за Дхама е по-вероятно да направим правилния избор.
Ние сме под влияние на страданието от безначални времена. Сега, когато разбираме ситуацията, сме длъжни да направим усилие, за да култивираме търпение и други противоотрови.
Причини и условия произвеждат всичко, което по своята същност нито съществува, нито е свободно от предишни причини и условия. Причините и условията от които ние сме възникнали също не са свободни. Ние не сме произлезли от творец бог, или от действията на определено лице, или пък други причини, които да са освободени от други влияния.
Будистите утвърждават, че всяка причина е причина сама по себе си. Няма причина за свободата и независимостта; а всяка причина възниква на основата на многочислени предхождащи я причини. Така въз основа на много предходни причини се появяват и резултатите. Разсъждавайки по този начин, можем да видим как ума страда от безначални времена. На основата на този ум в който винаги има предхождащ момент, действащ в качеството на причина, страданията възникват в нашия собствен континуум. Ние сами сме създали тези страдания. Те не са нещо, което някой ни е дал. Затова трябва да работим с нашите умове, за да изменим тази ситуация. Никой няма да го направи вместо нас.
Ако вие решите, че от гнева през днешния ден няма някаква полза и следователно вземете решение повече да не се сърдите на другите, то това ще бъде едно отношение, което може свободно да развивате. То няма да ви бъде предоставено от върховен бог.
Нещата не съществуват самостоятелно. Всички явления са на постоянно захранване, защото имат причини. Ето защо нашите беди и страдания възникват в зависимост от предхождащи ги причини. Умиротворяването на страданието и нещата, които ни измъчват няма да ни бъде предоставено от бог творец или някакво външно битие. Ние сами, опирайки се на изучаване и проучване на отраженията, както и на медитация, можем да умиротворим това. Цялостното прекратяване на всички причини за нашите страдания е нещо, което трябва да направим за себе си.
Колкото повече намалявате причините за вашето страдание, толкова повече ставате свободни. Когато най-накрая всички причини за вашите страдания са премахнати, вие постигате автентичната свобода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар