ВЗАИМОЗАВИСИМОТО ВЪЗНИКВАНЕ

Мипам Ринпоче

ВЗАИМОЗАВИСИМОТО ВЪЗНИКВАНЕ

(тиб. rten cing ‘brel bar ‘byung ba)

(Глава из mkhas pa’i tshul la ‘jug pa’i sgo zhes bya ba’i bstan bcos bzhugs so)

Какво се разбира под взаимозависимо възникване? Това означава, че нищо, включвайки тук и вътрешни, и външни събития не се случва без причина. Те също така не възникват от някаква безпричинна самостоятелност (тиб. rgyu min pa bdag), от необусловен и постоянен създател, такъв като его, време или всемогъщество (тиб. dbang phyug). 

(Под "безпричинна самостоятелност" се разбира нещо хипотетично (доколкото е възможно това да бъде обяснено по някакъв логичен начин), независимо от нищо, напълно самодостатъчно, а освен това притежаващо и производни функции. Такива понятия като "създател" и "всемогъщ" могат да се отнесат към този тип хипотетични явления, тъй като тяхната същност и активност не се отличават от предишното понятие.  Будистите считат, че ако нещата изначално се определят като нещо независимо, от което следва, че имат същност на самовъзникване, - тяхното функциониране, така да се каже, е логическо недоказуемо). 

Самият факт, че явленията се считат за произведени, се основава на взаимозависимостта на съответстващи причини и условия, които си взаимодействат и се наричат "взаимозависимо възникване". За да бъде това обяснено и изразено в будистките учения съществува съответно и подход. 

Всички външни явления възникват във взаимна зависимост, например - зародиша израства от семето. Вътрешните явления / /скандхите / на висшите, средните и низшите чувстващи същества (това са съществата от трите свята на самсара) възникват във вид на "дванадесетчленна формула на взаимозависимото възникване".

Как става това? Взаимозависимото възникване на външните явления може да бъде илюстрирано с примера на такива неща като зародиша, израстващ от семето благодарение на СЕДЕМ взаимозависими причини (тиб. rgyu dang ‘brel ba) и ШЕСТ взаимозависими условия  (тиб. rkyen dang ‘brel ba).

Седемте взаимозависими причини са: семе, зародиш, филиз, листа, пъпка, цвят и плод, които са последователни причини подпомагащи последователното възникване.

Шестте взаимосвързани условия са: земя, вода, огън, вятър, пространство и време, които съответно са и качества: устийчивост, запазване, съзряване, разширяване, наместване и постепенно изменение. (тиб. brten pa, sdud pa, smin pa, ‘phel ba, go ‘byed pa, rim pa ‘gyur ba). (За да възникне плод са необходими 6 условия: земя, която дава поддръжка и опора за семето. Вода, която съединява и напоява. Огън - топлина, която активизира процеса на съзряване. Вятър, който позволява на растежа да се развива динамически. Пространство, което способства за безпрепятсвен растеж. Време, което е фактор за постепенното изменение и развитие, преход от един момент към следващия, от минало към настояще, от настояще към бъдеще, а също и фактор за наличието на сегашен момент). 

Съвъзникващите (тиб. lhan cig) условия способстват за възникването на седемте етапа: от семето до плода.

Що се касае за вътрешната взаимозависимост, взаимосвързаните причини тук са дванадесетте звена (тиб. yan lag bcu gnyis).

Какво е това? Една от сутрите ги описва така:

Поради наличието на това, възниква това, и тъй като това е родено - ражда се и това. Така че при условия на невидение /невежество/ (тиб. ma rig pa) възникват формиращи фактори (тиб. ‘du byed), при условия на формиращи фактори възниква съзнанието (тиб. rnam par shes pa), при условия на съзнанието - името и формата (тиб. ming dang gzugs), при условия на име и форма  - шестте източника на съзнанието (тиб. skye mched drug), при условия на шест източника на съзнание – контакт(тиб. reg pa), при условия на контакт – усещане (тиб. tshor ba), при условия на усещане – алчност(тиб. sred pa), при условия на алчност – привързаност /захващне/(тиб. len pa), при условии на привързаност – съществуване(тиб. srid pa), при условии съществуване– раждане(тиб. skye ba).  При условия на раждане възникват старост и смърт  (тиб. rga shi), мъчение (тиб. mya ngan), скръб (тиб. smre sngags), страдание (тиб. sdug bsngal), нещастие (тиб. yid mi bde ba) и отчаяние (тиб. ‘khrugs pa). По този начин възниква тази голяма маса от страдания.  

По подобен начин всички тези формиращи фактори се прекратяват. прекъсва се невидението /невежеството/ и т.н. до момента, в който се прекратяват раждането, старостта и смъртта, печал и т.н. - великата маса от страдания също се прекратява. 

1. НЕВЕЖЕСТВО (тиб. ma rig pa): Това означава незнание за истините, невидение, заблуждение (тиб. rmongs pa) грешно възприятие, което не съответства на природата на нещата (тиб. dngos po’i rang bzhin), а именно: разглеждането на различните скандхи (тиб. phung po) в различните нива от трите сфери, като нещо постоянно (тиб. rtag pa), приятно (тиб. bde ba), със собствена същност (тиб. bdag), плътно (тиб. ril po), единично (тиб. gcig pu), чувствено (тиб. sems can) и “мое” (тиб. bdag gi) – това са концепции (тиб. kun rtog), помрачаващи истинския смисъл (тиб. yang dag pa’i don).

2. ФОРМИРАЩИ ФАКТОРИ: Докато съществува невежество по отношение на възприятието за егото (тиб. bdag tu ‘dzin pa’i ma rig pa), ще бъде в сила възникването на карма породена от привързаности (тиб. chags), неприязън (тиб. sdang) и невежество (тиб. gti mug), заслуги от добродетелни действия, пороци - от недобродетелни действия, а също и неутрални действия (тиб. mi gyo ba’i las). По този начин, формиращите фактори означават, че в съзнанието (тиб. rnam shes) се засяват семената за съществувание (тиб. srid kyi sa bon). Така че, добродетелта - е основа за удоволствие във висшите светове (тиб. mtho ris), недобродетелта - е основа за страдание в низшите светове (тиб. ngen song), неутралното (т.н. неутрални, неподвижни действия (mi gyo ba) - са висши форми на йога потапяне или състояние на невъзмутимост) - това е прераждане в двата висши свята (света на формите и безформения свят). 

3. СЪЗНАНИЕ: Формиращите фактори пораждат съзнанието, което е мястото на следващото съществуване. Семето (тиб. sa bon), което се намира в съзнанието и е основа за всичко и довежда до следващо раждане, се нарича "принудително съзнание (тиб. ‘phen byed kyi rnam shes), а това, което довежда до мястото на раждане в това съществуване, когато се появят условия, се нарича "съзнание на принудителния резултат" (тиб. ‘phangs ‘bras). И едното, и другото са еднакви в този смисъл, че са в «звеното на съзнанието», което довежда до прераждане.

4. ИМЕ И ФОРМА: Когато силата на съзнанието се ражда в майчината утроба, «звеното на име и форма» има четири «имена»: съзнание, усещане, възприятие и формиращи фактори, и заедно с тях възниква формата на овалния зародиш и т.н. Тялото се състои от тези компоненти, които се поддържат взаимно като крепежни елементи на къща.

5. ШЕСТ ИЗТОЧНИКА НА СЪЗНАНИЕТО: След като периода на името и формата е напълно завършен, възникват шестте вътрешни източника: очите и т.н. (Това са шестте органа на чувствата или на възприемащите способности, т.е. органите на зрението, слуха, обонянието, осезанието, вкуса, а също и органа за ментално възприятие). 

6. КОНТАКТ: След като обект, чувствени способности и съзнание се срещнат - възникват шестте контакта, такива като - пълното различаване на обекти, които влизат в контакт с очите, т.е. благодарение на взаимодействието на тези три елемента се появява и процеса на възприятия). Това е «звеното на контакта».

7. УСЕЩАНЕ: От този контакт възникват преживяванияс три аспекта: приятни, болезнени и неутрални (тиб. bde sdug btang snyoms) усещания. Това е «звеното на усещанията».

8. АЛЧНОСТ /ЖАЖДА/: На основата на усещанията възниква:

• необуздано желание (тиб. ‘dod sred), което търси приятни усещания, 
• предпазливо желание (тиб. ‘jigs sred), което отхвърля неприятните усещания,
• неутрално желание, което е самодостатъчност в смисъл безразлично.

9. СЪЗДАВАНЕ: На основата на жаждата силно се увеличава нетърпимото желание: "Нека не се отделям от това, което е прекрасно и приятно!" Затова влечението и силната тяга (тиб. brkam chags) към обекта стават „звено на привързаностите /захващането/”. То има подразделения:

1.Желание (тиб. ‘dod pa),

2.Грешни възгледи  (тиб. lta ba),

3.Спазване на дисциплина и ритуали като нещо първостепенно (тиб. tshul khrims brtul zhugs mchog ‘dzin)

4. Приемане на идеята за его (тиб. bdag tu smra ba nye bar len pa).

(Под желание се разбира тяга към обекта с органите на чувствата. Възгледите - това са привързаности към грешни идеи, такива като крайни възгледи на нихилизма или етернализма. Следва прекалено увлечение към външния вид на нещата, аскетизъм и прочие видове самоограничения. Първичното захващане за такава идея като "аз" и "мое", а също и за реално съществуваща субстанция е четвъртата форма на захващането). 

10. СЪЩЕСТВУВАНЕ: Това захващане е причина за действия посредством тяло, реч и ум, които стават основа за следващото съществуване. Това е  „звеното на съществуването”. То може да бъде подразделено на три типа съществуване или „съществуване в три сфери” (тиб. khams gsum) и т.н. (Трите сфери на съществуване са:

1. Сферата на желанията,

2. Сферата на формите

3. Сферата на безформеното.

Целият свят на «самсара – вместилището» може да се подраздели на разни категории на местообитание на различни същества, например, има класическо деление на шест отдела - това са: световете на ада, гладните духове, животните, хората, полу-боговете и боговете. Всяка от тези шест сфери се характеризира с претърпяване на страдание).

11. ПРЕРАЖДАНЕ:  Чрез силата на съществуването, когато се съберат условия, «звеното на прераждането» като начало актуаализира прераждането в мястото на раждане на съответната реинкарнация, за да може напълно да се развие тялото и да се заеме мястото в съответстващата категория. (Т.е. да се преродиш и да се закрепиш със съответстващите минали кармични натрупвания и предразположености в сфера на съществуване).

Това става основа за преживявания на всички видове страдание посредством телесната опора.

12. СТАРОСТ И СМЪРТ: След прераждането възниква израстване, което е в следствие на изменение в потока на скандхите, и смърт, която прекратява този поток. От това възниква печал, която е вътрешна мъка, скръб, изхождаща от всичко това, страдание, което неизменно съпровожда петте чувствени съзнания (тиб. sgo lng’i shes) и нещастие, което съпровожда менталното съзнание (тиб. yid shes). От всичко това възниква отчаяние породено от силата на неприятните и второстепенни емоции на безпокойство. Накратко - това огромно количество от страдания възниква заради преражданията в самсара.  

Прераждането възниква от формирането на звената, които го съпровождат. Тъй като съществуват предишни звена, има относителна определеност (тиб. tha snyad) на това, което ще възникне като следващо. Предхождащото възниква, изпълнявайки производствена функция за възникване на следващи звена. Ако предхождащи звена няма или не възникват - следващи също няма да възникнат и да се появят. По този начин се прекратява масата от страдания.

Що се отнася до взаимозависимите условия, то такива безпокоящи емоции като невидението възникват в съчетание с вътрешните органи на чувствата (тиб. nang gi dbang po) и обектите на внимание (тиб. dmigs pa’i yul). Същото се случва и с действията (тиб. las).(Т.е. невидението и действието (или кармата) не могат да се сформират без обект, органи на чувствата, както и действие).

Седем от звената, такива като "име и форма" и прочие, които са основата на страданието (В Абхидхарма невежеството, жаждата и привързаността се разглеждат като помрачени състояния на ума или афекти; формиращите фактори и съществуванието - като действия, а името и формата с останалите шест звена - като основа за страданието. По-подробно това ще бъде описано по-долу), възникват от съвъзникващите условия (тиб. lhan cig byed pa’i rkyen) на петте елемента: вътрешния твърд елемент земя, течния елемент вода, ( ако отнесем това към физиологията на човека, то първо - това е физическото тяло, второто е кръвта и другите течни съставки), топлината на огъня, балгодарение на който се преработва храната; елемента на вятъра - вдишване и издишване; елемента пространство, което са кухините на тялото(тиб. go ‘byed pa’i bu ga) и елемента съзнание.

Визуалното възприятие (съзнанието на очите) (тиб. mig shes) възниква, когато заедно функционират пет неща:

1. Поддръжката (тиб. rten) - каквито са самите очи,

2. Обект (тиб. dmigs) - каквито са видимите форми,

3. Непосредствено проявление (тиб. mngon par snang ba),

4. Светло пространство (тиб. mi sgrib pa nam mkha)

5. Ментална ориентация /нагласа/ на ума (тиб. bsam pa yid byed).

Необходимо е да се разбере, че всичко това се отнася и към всички други видове съзнание.

Така че, за възникването на всички външни и вътрешни явления е необходимо, за да могат съответстващите  причини и условия да се подредят  по подходящ начин. Ако тези фактори са непълни (тиб. ma tshang) - явленията не възникват, ако са налице - определено възникват. Това е природата на взаимозависимото възникване.

От безначални времена няма създател на това «продължително въвличане» (тиб. rgyun gyi ‘jug pa), било то нещо като Его (тиб. bdag), Всемогъщество (тиб. byed pa po) и т.н.. Въпреки това причините за възникване не пораждат мисли: " Аз ще възникна от това", а резултатите не пораждат мисълта: "Аз възникнах от това". Те възникват притежаващи пет особени черти на взаимозависмост между причина и резултат. Кои са те?

1. Явленията са непостоянни, тъй като зародиша се появява след като семето се е прекратило, а не когато то е още там.

2. Явленията са непрекъснати /свързани/, тъй като зародиша не възниква вън от потока (тиб. rgyun) на семето; зародиша възниква без прекъсване. Прекъсването на семето и възникването на зародиша са подобни на раменете, когато вдигат и отпускат тежести.  (Т.е. прекъсването на семето и възникването на зародиша е непрекъснат процес, като преливане едно в друго). Не бива да се говори за трансформация или преобразуване на две произтичащи едно от друго явления, което ще бъде обсъдено по-късно).

3. Предхождащото звено не преминава в следващото, тъй като семето и зародиша не са едно и също нещо, нито по своята същност (тиб. ngo bo), нито в смисъла на функционирането си (тиб. byad las). (Семе и зародиш - това са две различни неща. Те имат различна структура и различен начин на функциониране).

4. Малката причина може да произведе голям резултат, така както малкото семе може да стане причина за голям плод.

5. Причината и резултата имат еднакъв поток или основа, например, пшеничния зародиш израства от пшеничното семе, а приятния резултат от добродетели.

Необходимо е да се разбере, че всички вътрешни и външни причини и резултати се характеризират с тези пет особености /черти/.  

Какъв пример може да се даде? Необходимо е това да бъде рразбрано по следния начин:

Подобно на четене на мантра, маслена лампа, печат,
чудесно стъкло на обектив,  семе, кисело или звук:
Така стоят нещата и с последователността на скандхите (прераждането)
Мъдрият трябва да разбере, че те не се движат (тиб. mi ‘pho ba).

(Тези осем примера го обясняват по следния начин:

1. Когато четете текст на глас, написаното не отива директно в органите на речта и не се превръща в произнесена на глас фраза.

2. Светлината, излъчвана от лампата не е резултата от някакво «превръщане» на лампата.

3. Лицето, отразяващо се в огледалото, не се превръща в огледало.

4. След натиска резултата върху хартията не е резултат от някакво «превръщане» на печата.

5. Обектива /стъклото/ ви позволява да подпалите нещо, например хартия, но от това не следва, че обектива се превръща в огън.

6. Семето не се превръща в зародиш, но потока на семето позволява на семето да възникне. 

7. Споменът за кисело предизвиква слюнкоотделяне, но това не означава, че киселия вкус се превръща в някакъв физиологичен процес.

8. Слушаният звук не се транформира в способност на органа чувството – ухото). 

Разбирайки това, вие осъзнавате, че явленията - това е просто безспорна демонстрация на взаимозависимости. Тъй като те не възникват от само себе си, нито от нещо друго, нито едно от друго, нито без причина - следователно ТЕ ВЪОБЩЕ НЕ ВЪЗНИКВАТ.  (Това разсъждение се отнася до методите на опровержение на реално съществуващото от позицията на динамиката на възникването. Всяко явление може да бъде разпознато само изхождайки от неговите връзки, ако такива отсъстват като някаква реална същност - всичко се разпада на ТОТАЛНА ОТНОСИТЕЛНОСТ. Започавайки от Нагарджуна този метод широко се използва в школата Мадхямика). Нещата не са произведени от създател като времето или Всемогъщия. Те са лишени от жезнена сила (тиб. srog) или индивидуалност(тиб. gang zag), създател (тиб. byed pa po) или его (тиб. bdag), а също и от идентичност. Те са пусти (тиб. gsog) и лъжливи (тиб. gsob), а също така лишени от собствена природа (тиб. rang zhin med pa). Този, който разбира, че това е така, не се заблужадава /съществуват 360 безполезни възгледа/, такива, като например концептуализация на минало, сегашно и бъдещо АЗ.

Този, който има увереност в това, че подобни възгледи няма да възникнат в бъдеще, ще бъде доведен  (тиб. lung ston pa) до ненадминато просветление

(тиб. bla med byang chub) от всички буди.

По този начин тези дванадесет аспекта на взаимозависимостта ще продължат да се развиват (тиб. rgyun gyis ‘jug) до тогава, докато не бъде отстранено невежеството. Миналите причини: невидение, формиращи фактори, формират сегашното съзнание, така че възникват определени резултати (тиб. ‘phangs ‘bras). Следващите звена, включително до безспокоящите емоции и създаване, натрупват карма, която довежда до съществуване. По този начин, до съществуването се развиват осем звена. Следва раждане, съответстващо на собствената карма и благодарение на телесната опора  (тиб. rten) се стига до самсарическото страдание от старост и смърт.

Що се касае до опората, за всички, които притежават форма, възникват звената от съзнание до съществуване. Ако се раждат в безформените сфери, - възникват звена от съзнание до съществуване, които се състоят от четири скандхи имена.

Когато и както да се раждаме, има процес на раждане, стареене и смърт. И отново, приемайки друго раждане, под въздействието на карма и безпокоящи емоции, отново и отново се въртим и блуждаем в съществуването на трите сфери подобно на воденично колело.

Разбирайки в общи черти този способ за безначално и безкрайно възникване, ако се изясни колко живота са необходими за да завърши един дванадесетчленен цикъл, се дават наставления, относително, за това, как завършват три живота : миналия, сегашния и бъдещия.

Със силата на невежеството, жаждата и привързаностите се придобива следващо раждане, възникващо от формиращи кармата фактори.  Тъй като в този живот също съществуват звена - от съзнание до съществуване, старост и смърт, те приключват в пределите на два живота.

Каквото и да се случва, след като съществува „продължаващо възникване” (тиб. rgyun chags par ‘byung ba), ), когато „едно зависи от друго”, този процес се нарича "продължаващо взаимозависимо възникване". 

Освен това, също има начин и дванадесетте звена да присъстват в момента на завършване на дадено действие  (тиб. bya ba rdzogs pa’i skad cig).

Ако това се илюстрира, например, действието на убийство е действие с липса на разбиране - това е невежество. Действието също е  - „формиращи фактори”. Възприемането му  – е съзнанието. Контакта с оръжието, пронизващо тялото – това е име и форма, а също и шестте източника. Преживяването или усещането – това е собствената радост и страданието на друг. Налице е радостно влечение и алчност, от това ще възпроизведе захващане към следващите части. Скандхите по време на извършване – това е съществуването със съответните резултати в тази и следващата част.

Тяхното изменение и прекращаване се разглежда като звено на старост и смърт. По този начин се описва взаимозависимостта в момента на завършване на действието.

(Необходимо е да отбележим, че в Абхидхарма описанието на мигновения вид на причинно-зависимо възникване е малко по-различно. То е следното: „Всъщност, в един момент там са и дванадесетте компоненти. Да допуснем, че някой от алчност има намерение да лиши от живот друго живо същество. Неговата помраченост – това е невежество; това, което встъпва като мотивация – са формиращите фактори; реагирането на всеки обект – това е съзнание; съществуващите в съзнанието четири групи – са името и формата; сетивата /органите на чувствата/ , въз основа на име и форма - са шестте източници на съзнание; съединението на шестте източника на съзнание в определена посока – това е контакт; опита от конталта – това е чувствителност; влечението – това е алчността; свързаните с нея афекти – е привързаността; изтичаите от нея вербални и физически действия – е съществуването; изплуването на всички тези дхрами – е раждането; съзряването – е стареенето; разрушението – е смъртта.” (Вж. “Абхидхармакоша. Васубандху”, 3 том, стр. 107-108)

Ако се групират дванадесетте звена на взаимозависимостта – то три от тях: невежеството, формиращите фактори и съзнаниет – се явяват като «насърчаващи» (тиб. ‘phen pa) звена, други четири – от «име и форма» до «усещанията» - са звена на принудителния резулттат. Три от звената – алчност, захващане и съществуване – са напълно установени (тиб. mngon par ‘grub) звена, и другите две – раждането, а също – стареенето и смъртта – това са също напълно установени звена. Така че имаме всичко на всичко четири подразделения.

Звената също могат да бъдат разбити и на три: невежество, алчност и захващане – това са афекти (тиб. nyon mongs). Формиращи фактори и съществуване – е карма. Останалите седем са на базата на страданието. Тези три категории съответно се наричат «афекти на афектите», «афекти на кармата» и «афекти на живота или прераждането», тъй акто те помрачават всички живи същества. Също така съответно могат да бъдат наречени «зависимост от афектите», «зависимост от кармата» и «зависимост от страданието».

От трите афекта произтичат две карми, а от двете карми възникват «седем основи за страдание». От тези седем основи отново възникват афекти и карма. По този начин се съществява «постоянното въртене» /самсара/.

От дванадесетте звена – петте афекта и кармата, а също и съзнанието – са ПРИЧИНИ, които формират всички останали звена. Така, че по този начин може да се каже че има четири звена: невежество, карма, алчност и съзнание. Тук, алчността, както и захващането /привързаностите/  са АЛЧНОСТ, а формиращите факори и съществуването – са КАРМА.

След това е необходимо да се разбере, че съзнанието е подобно на семе, кармата е подобна на поле, алчността е подобна на влага, а невежеството е подобно на засаждане и торене. От тези четири произтича името и формата във всички раждания на съществуването (тиб. srid pa’i skye gnas).

Когато тези звена се събират в прогресивен ред (тиб. lugs ‘byung), петте кармични звена  и афектите се отнасят към истината за произхода, а останалите седем  се отнасят към истината за страданието.

В реда на отхвърлянето (тиб. lugs ldog): отхвърляйки невежеството с помощта на мъдростта, която различава природата на истината (тиб. chos nyid rtogs pa), се отхвърлят  петте кармични и афектите – това е „истината за пътя”. Точно така прекъсването на седемте основи за страдание – е „истината за прекъсването”. По този начин те стават „дванадесет аспекта на истината” (тиб. bden don rnam pa).

Така че, взаимозависимото възникване се разглежда като най-същностното и дълбоко учение в съкровищницата от думи на Гаутама Буда. Този, който вижда взаимозависимото възникване с очите на мъдростта (тиб. shes rab kyi spyan) – ще стигне до разбирането, че Дхарма притежава природата на осмичния благороден път и възглед на изначалното знание (тиб. ye shes kyi gzigs), което различава всичко познаваемо, вуждайки Дхармакая – състоянието на будите. Това е било казано.