 |
| Кармапа XVII |
Как да се промъкнем през завесата от объркване, за да освободим заложената в нас мъдрост? Преди да пристъпим към тази тема, ще се наложи първо да обсъдим смисъла на понятието „объркване” и „грешно възприятие”. И съответно след това ще обсъдим какво е „мъдрост”.
Безусловно има множество определения за "объркване", "заблуда" и "грешно възприятие". Причината за това е в съществуването на различни груби и финни нива на заблуди, които могат да бъдат взети за основа при обяснението. Ако в своя опит да дадем определение на понятието "объркване" си дадем сметка , че съществуват заблуди на груби и финни нива, - ще изградим една стабилна и трайна основа за нашите разсъждения. Грубите нива на заблуда и грешно възприятие лесно се определят и разпознават. Например, ако органите на зрението ни са повредени, може да ни си привижда, че нещо пред нас е коса, но тя в действителност не е там. Това е просто един пример за това какво би могло да бъде грешното възприятие родено в нашия ум поради повредени външни сетивни органи. Като цяло всеки от нас би разпознал тук грешното възприятие, което в дадения случай наричаме "възприятие, неотговарящо на обективната реалност".
Причината да разпознаваме така лесно тези груби нива на грешно възприятие е следната: ние можем да разпознаем грешното възприятие на обекта, като го съпоставим с начина по който възприемат същия този обект останалите хора. Да вземем за разглеждане една оптическа илюзия - например, леко притваряме очите си, поглеждаме луната и виждаме две луни. Това е един различен и доста разпространен способ за възприятие. Нека да го вземем за отправна точка. След като сме видели "две луни" нека попитаме приятелите си, какво виждат, когато гледат луната. Когато изследваме по този начин възприеманите от нас обекти, лесно разпознаваме, че "две луни" не е точното възприятие на това, което всъщност съществува . И така ние стигаме до твърдата увереност, че нашето възприятие е било грешно.
Да се определят и разпознаят някои други форми на объркване е значително по-трудно. Това е така, защото нашия мисловен процес се затруднява да осъществи детайлно изследване на природата на обекта, който /както на нас ни се струва/ - ние възприемаме. Поради тази причина няма да е лесно да пробием плътната завеса на финните заблуди.
Мои приятели са развивали спор за това, дали земята е кръгла или не? Те казват, че днес всички са съгласни с това, че земното кълбо е кръгло, защото то не един път е фотографирано, и на тези снимки отчетливо може да се види кръгла форма. Но за моите приятели това не може да бъде сигурно доказателство. Те твърдят, че за нас е естествено да възприемаме обекта кръгъл, ако гледаме на него от далечно разстояние. Дори и квадратният камък, казват те, от голямо разстояние изглежда кръгъл. По подобен начин, продължават те, ако погледнем на Земята от голямо разстояние, то тя ще се окаже кръгла, но това само по себе си не доказва, че тя всъщност е кръгла. Моите приятели много устойчиво отстояват позицията си, защото те са силно привързани към буквалното тълкуване на будисткото учение по космология, изложено в Абхидхарма, където се утвърждава, че земята е с плоска форма и се състои от четири континента. Те не искат да се разделят с това описание и да приемат друго.
Но разбира се това не са нищо повече от индивидуални мнения. И няма нищо страшно, ако някой ги поддържа. В повечето от нас има друга представа за формата на Земята.
По-тревожното е, че в наши дни, в нашата епоха, възникват нови причини за заблуди с които се налага да се справим. Те са свързани с материално - техническото развитие на нашия свят от плодовете на което се възползваме. Тъй като в продължение на много време ние сме свързвали своя живот с материално-техническия прогрес, у нас са се появили нови форми на обърканост и заблуди, за които е редно да знаем.
В традиционните будистки учения е казано, че са необходими три неизмерими калпи /голям период от време/, за да се преодолеят всички форми на обърканост и заблуждения и да се достигне пълно Пробуждане. Също така се казва, че през всичкото това време ние сме длъжни да полагаме усилия, да трупаме заслуги и мъдрост. От друга страна в 21 век ние сме създали множество нови мощни източници на объркване. Ето защо е възможно, на хората от 21 век да потрябва повече време за достигане на тази цел. Освен това, в традицията Ваджраяна има учения в които се утвърждава, че практикувайки Ваджраяна, може да се достигне състояние на буда за един живот, в едно тяло. Но при силата на условията, наложени в 21 век е възможно да се простим с идеята за достигане на Просветление в рамките на един живот. Има опасност, че вместо да достигнем Просветление за един живот, ние просто ще го прекараме в сравнителни анализи на технологични новини.
Забавно, нали?
Като цяло можем да изведем два основни типа заблуди в цялото многобразие от заблуди, съществуващи в света. Първият вид заблуда е породена от самия обект, а втория - от възприемащия обекта субект, т.е. от нашия ум. В ученията на линията Кагю и Нингма /две от четирите школи на тибетския будизъм: Нингма, Кагю, Гелуг и Сакя/се отдава голямо значение на медитативната практика, когато става дума за изчистване на ума или промъкване през завесата на грешните възприятия.
Цялото разнообразие от прояви на живата и неживата природа непрекъснато се проявява пред очите и умовете ни. Нашата спонтанна реакция на всички тези преживявания е да ги "фиксираме". Тази "фиксация" е нашето вярване, че тези проявления са реални и притежават присъщите на даден обект самобитни свойства. Момента в който за първи път се изправим лице в лице с едни или други явления, ние стъпваме във взаимоотношения с тях, което всъщност си е пълно объркване. Осъзнавайки всичко това, в линията Кагю и Нингма преди всичко се препоръчва да се преустанови силата на този поток на груби възприятия.
Този подход се предлага, защото възприеманите от нас обекти сами по себе си са неутрални. Кораби, коли, колони и други обекти, които се явяват пред нашия ум, в своята същност са напълно лишени от каквито и да било положителни или отрицателни характеристики. И въпреки това, когато ние ги "фиксираме", се захващаме за многочислените позитивни или негативни свойства, които по някакъв си начин са им предписани. Така подготвяме почвата за кармически действия, тъй като привързаността за определен обект като "добър" или "лош", ни кара да го притегляме към себе си, или да го отблъскваме. А когато започваме да извършваме кармически действия, се появява широко разнообразие от последствия - добри и лоши.
Ето защо се преподава метода за преустановяване на груби възприятия на обектите.
Длъжен съм да отбележа, че аз съм учител от линията Кагю, и за това ще бъде повече от оправдано, ако излагам тук традициите на Кагю относно преобразуването на обичайните възприятия с които сме свикнали в ежедневието.
Така както американците изказват гордостта си от принадлежността към своята нация, така и аз ще си позволя да кажа, че съм горд с принадлежността си към линията Кагю, преподавайки ви традиционните за нея учения.
Но както и да е, ако говорим за моите собствени взаимоотношения с обичайното възприемане на явленията, мога да кажа, че задачата е доста сложна.
Ако бяхме същества, достигнали висока духовна реализация, навярно би ни се отдало да контролираме целия този поток от възприятия и да го подчиним на волята си. Но долкото ние сме съвсем начинаещи в духовния път, то един такъв подход ми изглежда почти неосъществим. Казвам това, защото съществата намиращи се на моето ниво на развитие, в една или друга степен вече се намират под влиянието на обичайното възприятие, което започва да действа в момента в който обекта се изправи пред ума. Струва ми се, че е по-добре да помислим за това, как да преобразуваме своите мисли от ежедневното възприемане на обекти, отколкото да се опитваме да изчистваме или преобразяваме самия външен поток от възприятия.
Всичко това си го представям по следния начин. Когато различни обекти от ежедневното възприятие се появяват в пространството на нашия ум, ние ги "фиксираме" и приличаме на хора, които си слагат очила с различни диоптри. В зависимост от това, какви именно очила сме сложили, ние виждаме тези обекти в различна степен на замъгленост или яснота. Ако сложим очилата, които са добре подбрани от доктора за нас, то ще можем да видим обектите съвсем отчетливо, дори до най-малки детайли. Ако не са правилните очила, няма да видим нищо друго - освен размазани петна. Ако пък сложим слънчеви очила, възможно е да не видим нищо друго - освен тъмнина.
Тези образи и явления от ежедневието, които нямат никаква основа, оказват влияние на нашия ум, но още по-голямо въздействие оказва върху нас начина по който ние се привързваме и захващаме за тях. Освен тази "фиксация", има още един доста особен вид привързаност - захващането за своето си "аз". Тази привързаност прави нашия живот още по-проблематичен.
Когато се захващаме за понятието "аз", ние все едно си правим малко прозорче, през което гледаме на всички явления в света. И говорим на себе си, казвайки си - ето прозорчето, през който аз мога да гледам и преценявам нещата. Правейки си това прозорче, ние заставаме на позиция между "себе си" и "другите". Тази дистанция между "себе си" и "другите" придава на нашите взаимоотношения със света на възприеманите явления допълнителна "емоционална окраска".
Ако гледаме на света само през това прозорче, ще се случват странни неща, особено когато се отнася за взаимоотношенията ни с другите. Ние говорим с другите през това прозорче под името "аз, мое", ръкостискаме се през него и реагираме на всичко в зависимост от това какво е отношението на другите към нас. Ако другия човек направи жест, който ние сметнем за отрицателен - приемаме нещата "лично". Мислим си: "Това е негативна проява към "моето прозорче". Това означава, че той има нещо лично". Всяко негативно действие приемаме като удар, нанесен именно към нас и носещ вреда именно на нас. И изпитваме големи емоционални страдания. Такива трудности ще съпровождат всички наши контакти с външния свят, докато фиксираме през прозорчето, наречено "аз" и "мое".
От гледна точка на духовното - това прозорче под название "аз, мое", въобще не работи. Гледайки през него на външния свят, картината която се открива пред нас - не съответства на действителността. Всичко, което можем да видим през него е - разностранни фрагменти от една измислена реалност. Това донякъде е сходно с виртуалните светове.
Колкото и разработчиците да се стараят да създадат виртуален свят, който максимално да прилича на реалната действителност, той си остава виртуален. Виртуалните светове биха могли да бъдат привлекателни, но проблема е в това, че те все пак не могат да функционират като реална действителност. Дори и да не сме съгласни напълно с това, колкото и да включваме и изключваме компютъра, ние не можем да заставим този виртуален свят да функционира така, както света около нас.
Понякога дори не ни се отдава да задействаме създадения от нас виртуален свят. Когато се занимаваме с духовна практика, ние сме ръководени от желанието да изчистим тези аспекти на ума, на които не достига чистота. Искаме да сме в близки отношения с това, което в настоящето време се намира далеч от нас. Но на този път има препятствие, което е прозорчето-фиксатор на " моето аз" и нашата привързаност към "аз" и "мое". В крайна сметка това прозорче престава да бъде "прозорец към света" и се превръща в огромна стена. Тази стена не ни позволява да получаваме нови и свежи духовни преживявания.
До този момент обсъдихме природата на грешните възприятия, а също фиксацията, и захващането към своето си "аз". Тези явления не бива да бъдат игнорирани и е нужно да им се обръща внимание, защото нашите преживявания всъщност са последствията от тях. Те носят след себе си последствия, които са или в наша полза, или в наша вреда. И доколкото ползата и вредата са свързани с нашето объркване, то би било добре да се поработи върху всичко това.
Обикновените хора не проявяват особен интерес в намирането на философското различие между "илюзия" и "истина". Те нямат време за подобни изследвания.
Това което действително ни е необходимо, е намирането на метод, който ще ни позволи да намалим объркването в емоционалните преживявания от ежедневието, и да изградим живот с по-малко трудности, повече радост и вътрешен комфорт. Това е най-важната цел към която трябва да се стремим.
Ако говорим лично за мен, то дори и да съм един от най-младите основни учители в тибетския будизъм, аз също изпитвам големи трудности. Трудно ми е да отлича истината от лъжата, особено в наши дни.
В будистките учения се обсъжда поянтието "двойно объркване". Това е още една "затъмнена реалност", която съществува вътре в самата "всепроникваща затъмнена реалност". Налага ми се да слушам много неща в основата на които е това "двойно объркване". Много от това, което слушам не бива да се приема като истинско, но не бива да се отхвърля и като лъжливо. Понякога и аз сам се заплитам в мрежата на какви ли не объркващи брътвежи.
Но от друга страна, посвещавайки време на своята духовна практика и приемайки определени "противоотрови" на съответстващите обстоятелства, аз съумявам да намаля объркването, което възниква в подобни ситуации. Не мога напълно да пробия завесата от заблуди и объркване, но ако ги сравним с вълните на океана, то аз съм съумял да постигна това - прииждащите вълни са със среден размер, не повече. Налага ми се да преодолявам шест-девет метрови вълни от объкване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар