 |
| Далай лама XIV |
Както будистите, така и небудистите практикуват медитация за да постигнат удовлетворение и да се избавят от болката, - и в двата случая център на вниманието е човешкото "аз". Някои небудисти, които признават прераждането и приемат също и идеята за преходната природа на ума и тялото, все пак вярват в някакво вечно, неизменно и неделимо "аз". Будистките школи, признавайки прераждането, считат, че такова устойчиво "аз" не съществува. За будистите отправна точка в придобиването на мъдрост е "пустотата", или отсъствието на вечна, неизменна и неделима индивидуалност. По-точно, отсътствие на някакво "собствено си съществуване", както на живите същества, така и на наблюдаваните явления.
Две истини
За да разберем какво е това липса на собствено, независимо или самостоятелно „аз”, е нужно да си изясним, че всичко съществуващо се дели на две групи, които се наричат "двете истини": относителна и абсолютна. Явленията, които наблюдаваме около нас, могат да се развиват от добро към лошо или обратно - в зависимост от различни причини и обстоятелства. За много от тях не може да се каже, че са добри или лоши в своята същност. Те биват по-лоши и по-добри, високи или ниски, красиви или уродливи, само сравнени с нещо си, но не и сами по себе си. Оценката за тях е относителна. От това е видно, че съществува различие между това как изглеждат нещата, и между това - какви всъщност са те.
Например, някой предмет изглежда добре (по отношение на външния вид), но ако неговата вътрешна природа е друга, то под влияние на определени обстоятелства, същия би могъл да се окаже и лош. Храната, която толкова привлекателно изглежда в ресторанта, може да не се хареса на вашия стомах. Това е малък пример за различието между видимост и реалност.
Такъв вид явления се наричат "относителни истини".
Те се осъзнават чрез разум, който не излиза извън рамките на външното проявление на нещата. Но на тези същите предмети е свойствен също и вътрешния образ на битието, който се нарича абсолютна истина. Тя отчита измененията, произхождащи под влияние на обстоятелства. И мъдрия разум, който не се задоволява просто с една гледка, прибягва до анализ за да разбере - съответства ли съществуванието на едни или други обекти на начина по който изглеждат? И разумът открива, че те са лишени от собствено съществуване и че зад техните външни проявления е само пустота.
Какво им липсва?
Концепцията за пустотата, или отсъствието на някакво независимо „собствено аз”, може да се разбере, само ако се определи от какво именно са лишени наблюдаваните явления. Ако не се разбира какво се отрича, не се разбира и неговото отсъствие - пустотата. Може да си помислите, че пустота, означава "нищо", но това не е така. Целта на такъв вид отрицание, който будистките текстове наричат вярна представа, или собствено съществуване е трудно да се определи и осмисли, ако просто прочетем нещо за него. Но с времето, когато към това което сте прочели се добавят и вашите собствени изследвания по въпроса, привичното за нас грешно възприятие за нещата ще става все по-очевидно.
Буда не един път е казвал, че явленията, които възникват обусловено, са относителни - тяхното съществуване зависи от външни причини и обстоятелства, а също и от съставните им части. Дървеният стол не съществува независимо: неговата поява е обусловена от голямо количество причини - дърво, дърводелец, който го е направил и т.н. Столът също така се намира в зависимост със своите собствени части.
Ако дървеният стол или някакво, каквото и да е друго явление, биха били независими, то вашето размишление би стигнало до заключението, че тяхното съществуване „сами по себе си” би ставало все по-очевидно, но не става така. Науката потвърждава това разсъждение на будистите. Физиката днес открива все по-малки и малки частици на материята, но и така не е стигнала до разбирането на основополагащата й природа. Разбирането на пустотата е дори още по-дълбоко.
Колкото повече се опитваш да разбереш как невежия ум осмисля съществуването на явленията, толкова по-категорично стигаш до извода, че явленията не съществуват сами по себе си. И колкото повече осъзнаваш, какво може да постигне разума на мъдрия, толкова повече се убеждаваш в липсата на някакво собствено си съществуване. Привързаностите и гневът са задвижвани от неведението и затова не могат да се проявяват до безкрайност.
Съществуват ли нещата?
И така, ние установихме, че при един дълбок „вътрешен” анализ на някакво явление, стигаме до извода, че в своята същност то не може да бъде открито. Но тогава възниква въпроса: съществуват ли явления и неща изобщо? Тук ще отбележим, че непосредствения опит говори, че хората и предметите доставят удоволствие или ни причиняват болка, помагат ни или носят вреда. Следователно – явленията и нещата безусловно съществуват, но само в зависимост от множество фактори, в това число и съзнанието, което ги концептуализира и разпознава.
Доколкото явленията съществуват, но не „сами по себе си”, то те неизбежно зависят от нашите понятия. Но когато нещата са пред очите ни, те не изглеждат на нещо съществуващо именно по този начин. Дори напротив, струва ни се, че те се проявяват сами по себе си, обективно, независими от концепциите в съзнанието ни. Развивайте мъдрост, и по пътя на размишлението се стремете да откриете някакво „собствено” съществуване в изследваните обекти – дали на себе си, дали на друг човек, вашето тяло, ум или нещо друго. Анализирайте не само външния вид, но и вътрешната природа на обекта. Извода до който ще ви доведе вашия анализ няма да е, че обекта не съществува, а в това, че просто ще стигнете до заключението, че няма причина за някакво негово независимо, собствено си съществуване. Резултатите от едно такова изследване в никакъв случай не противоречат на съществуването на обекта. Явленията съществуват, но не и по начина, който ние си представяме.
Това, което остава след анализа е извода, че съществуването на нещата и явленията е обусловено. Изследвайки например своето тяло - вие отричате неговото същетвуване „само по себе си”, но тялото, зависимо от четирите крайника, торса и главата – е налице.
Ако явленията са пусти, могат ли да функционират? Не допускаме ли грешки, позволявайки си да разсъждаваме върху предметите и явленията? Не допускаме ли именно ние някакво тяхно собствено съществуване? Не.
Явленията са възможни по три различни начина. Да си представим дърво. Спор няма, то наистина изглежда самостоятелно съществуващо, обаче:
1. Ние можем да мислим за дървото като съществуващо само за себе си.
2. Ние можем да мислим за дървото като за непритежаващо собствено съществуване.
3. Ние можем да мислим за дървото, като въобще не си задаваме въпроса, явява ли се неговото съществуване неотменна част от неговата природа.
Грешен е само първия от тези подходи.
Другите два образа на осмисляне са правомерни, въпреки че и във втория и в третия случай представата за обекта (ако приемем, че наличието на дърво говори за накакво собствено си съществуване) е погрешна.
Но означава ли, че щом предметите са лишени от същност, че и тяхното функциониране е невъзможно? Бързият извод, че щом реалната същност на обектите и явленията е пустота, то значи те не са способни да изпълняват такива функции като причиняване на болка или доставяне на радост – е най-лошата грешка, чисто нихилистичен светоглед.
Както пише в „Драгоценната гирлянда” индийския учител Нагарджуна, следващото въплъщение на нихилиста обезателно ще бъде лошо, докато този, който вярва, дори и по погрешен начин в необусловеното съществуване – ще получи добро прераждане.
Позволете ми да обясня това. Вярата в последствията от извършените действия е нужна, за да сме в състояние, в този живот, да предпочитаме полезното и да отбягваме пагубното. Може би за вас все още е твърде сложно да осмислите финната концепция за отсътствие на някакъв вид собствено съществуване, но не попадайте в клопката на нихилизма, който не ни позволява да разберем, че явленията възникват вследствие на причини и обстоятелства. От гледна точка на вашия духовен ръст е по-добре за известно време да се откажете от усилията си да проникнете в същността на концепцията за пустотата. Дори и погрешно да смятате, че наблюдаваните явления съществуват сами по себе си, вие можете да развиете разбиране за тяхната обусловеност на възникване и да приложите това разбиране на практика. Именно затова дори Буда понякога е говорил, че живите същества и явленията съществуват според своята природа. Има такива учения в записаните трактати, но това не са неговите окончателни изводи. За определени цели той понякога е прибягвал до недомлъвки.
Как се заблуждава и греши ума?
Ако си представяме всички явления като съществуващи сами по себе си, то това означава, че нашия обичаен метод на възприятие е грешен. Фалшивият външен вид отстъпва само, след като по пътя на пълно и съсредоточено съзерцание, човек напълно осмисли пустотата. В този момент двойнствеността „субект-обект”, както и всяка видна множественост изчезва, и остава само пустотата. Когато вие престанете да медитирате, живите същества и предметите отново ще се окажат съществуващи сякаш „в себе си” и „сами по себе си”, но благодарение на тази сила, която сте придобили при осмислянето на пустотата, вие ще виждате границата между „видимост” и „реалност”. Медитацията ще ви позволи да разпознавате както грешния начин на възприятие, така и лъжливия образ на начина по който нещата се проявяват.
Но да се върнем на отправната точка. Всички ние сме надарени с чувство за „собствено аз”. Но е нужно да разберем, че тази концепция е правомерна само, когато е свързана с тялото и ума ни. Концепцията за отсъствие на „аз”, за която говорят будистите, означава липса на вечно, неделимо, независимо и самостотятелно „аз”, или на още по-финно ниво, отстъствие на собствено съществуване на всяко едно явление. Въпреки това, будистите напълно признават съществуването на постоянно променящо се, наше си „аз”, свързано с неразривната съвокупност на ума и тялото. Всички ние законно притежаваме това чувство за „аз”. Говорейки за „отсъствие на собствено аз”, ние будистите съвсем нямаме предвид несъществуването на такова „аз”. Именно чрез представата за нашето си „аз”, ние всички се стремим към щастие и не желаем да страдаме. Но когато излишно подчертаваме своето усещане за „себе си” или други явления, то това означава, че ние признаваме нещо съществуващо само по себе си и за себе си. Това навлича множество проблеми.
Бележки за ежедневна практика
Като упражнения за разпознаване на източника на лъжливия външен вид на предмети и явления, опитайте следното:
- Наблюдавайте как възприемате предмета ( например, часовник в магазин) в момента, когато за първи път го виждате, и след това – как образа му се променя и става все по-ясен. В началото, когато го разглеждате и все повече се интерисувате от него, както и след това – как изглежда той, когато го купите и го считате вече за свой.
- Размишлявайте за това, как биха изглеждали нещата, ако наистина си представите своя ум, като нещо със собствено съществувание, съществуващо "само по себе си" и "за себе си". След това помислете над това, как той /ума ви/ би възприел, по този начин, с този светоглед, другите хора, предмети и явления.
Няма коментари:
Публикуване на коментар