Сидхартха Гуатама Буда е бил принц от богато и влиятелно семейство, но той винаги се стремял да избяга от двореца, да се усамоти и спокойно да помисли кой е той в крайна сметка и какъв е пътят който трябва да извърви. Имал е нужда от свобода на мисълта в търсенето на вътрешната истина и достигането на окончателното просветление. Днес все повече хора на Запад се вдъхновяват от неговия пример и следват неговите учения. Но какво е това учение, какво е това будизъм? Прилича на религия. Но религия ли е будизма?
Съществуват много определения за религия. Някои използват толкова широки трактовки за това понятие, че в сравнение с тях самите религии могат да бъдат считани за дворен футболен отбор. Други твърдят, че за да съществува, футболния отбор се нуждае от божество, пред което всички да се покланят и спазват ред обреди. Всеки от нас има собствено разбиране за това какво означава религията. Но когато се опитаме да оформим с думи това понятие, ние се озоваваме в затруднено положение!
Ако напишем в търсачките „световни религии” ще видим., че будизма присъства във всички списъци. Но това означава ли, че будизма е религия? Ако аз съм будист, означава ли това, че аз автоматически трябва да бъда окачествен като „религиозен”? Ще възразя, защото будизма е наука за ума - метод за неговото изследване, за това как мислим и действаме, което ни приближава до дълбокото разбиране кои сме всъщност ние. Също така бих искал да кажа, че будизма е жизнена философия – образ на живота, който повишава нашите шансове да достигнем щастието, към което всички се стремим.
Какъвто и да е будизма в настоящия момент, едно е сигурно – той е дошъл от Буда. Буда е предал устно своите наставления на последователите си преди хиляди години. Тези наставления след това са се разпространили от странстващите последователи в манастирските университети, от неграмотните към грамотните, от склонния към езотеризъм Изток към отворения Запад. Но какви са били намеренията на Буда, когато той е дал своите учения?
В самото начало на своето духовно търсене принц Сидхарта Гаутама Буда напуснал двореца, оставяйки богатството и привилегиите. Той бил изпълнен с решимост да намери отговор на най-сложните въпроси - дали сме родени само за да остаряваме, страдаме и умираме? Какво е животът и какъв е неговия смисъл? След дълги години на експирименти с различни религиозни практики Буда се отказал от аскетизма и собствените си представи за духовност, от различните вярвания и доктрини на които се опирал до този момент. В края на своя духовен път с помощта само на един отворен търсещ ум, той намерил това, което търсил - великия просветен ум, освободен от всички заблуждения и умопомрачения. Отвъд всички гледни точки и системи от вярвания , Буда видял дълбоката реалност на ума - състояние на ясно съзнание и върховно щастие. С това знание дошло и разбирането за това как да изпълни живота си със смисъл и състрадание. През следващите 45 години той учил своите последователи как да работят с ума, как да се освободят от лъжливите представи и как да реализират потенциала на своя ум.
Неговите учения в дълбочина описват личния духовен път. Духовен, в никакъв случай не религиозен. Буда не е бил Бог, той дори не е бил будист. Не ни е нужно да вярваме в Буда повече, отколкото да вярваме в самите себе си. Неговата сила е в неговите наставления, които ни показват как да работим с ума , за да можем напълно да разкрием неговите способности за пробуждане и щастие. Неговите наставления ни помагат да удовлетворим жаждата за истина – потребността да знаем, кои сме ние в крайна сметка.
И къде да намерим тази истина? Разбира се, до определена степен можем да се опрем да мъдростта от книгите или на съветите на някой духовен наставник. Но това е само началото. Пътешествието в дълбоката истина започва, когато открием най-важния въпрос – това, което идва от сърцето, определя целия ни живот и опит. Този въпрос ни води към отговор, който от своя страна ни води към нов въпрос и т.н. Това е духовния път.
Започваме с това, че благодарение на открития и заинтерисуван ум оценяваме и критически осмисляме всичко, което чуваме, четем или виждаме, и което претендира да е истина. Изучаваме го от гледна точка на логиката, проверяваме го в процес на медитация, както и в ежедневния живот. Разбирайки как работи ума, ние се научаваме да разпознаваме мислите и емоциите, които възникват в ежедневието и ги култивираме. Откриваме неправилните и вредни мисловни навици и започваме да ги поправяме. Крайната цел е да придобием способност да преодолеем невежествето, което ни пречи да видим изначалната чистота на ума. От тази гледна точка ученията на Буда са метод за изследване, или наука за ума.
Религията като правило от самото начало дава отговори на важни въпроси, така че не ни се налага много да се замисляме. Обяснява ни се, че трябва в нещо да вярваме и това е нашата задача – да живеем в съответствие с тази вяра. Ако считаме, че ученията на Буда дават окончателните отговори на всички въпроси и не е нужно по-нататъшно осмисляне, значи ние практикуваме будизма като религия.
Каквото и да се случва, ние трябва да разсъждаваме за това как да изживеем смислено живота си. Не бихме могли да го направим без „жизнена философия”, защото всеки ден сме изправени пред избора между едно или друго действие, между доброта и безразличие, щедрост и егоизъм, прошка и присъда. Ако нашите решения и действия са продиктувани от знания получени в процеса на работа със собствения ни ум, значи будизма е станал нашия начин на живот.
Така че какво определя същността на Будистките учения, когато те достигат до хората от Запад?
Всичко зависи от това как ги използваме. Ако те ни помагат да разсеем невежеството и ни дават увереност да разкрием своя потенциал, значи те са изпълнили своята роля. Но дори и да ни помагат, тези учения могат да се окажат безсилни, защото колкото и да е странно или да го отричаме, ние държим на своите заблуди и навици. Ние се хващаме за тях и мислим, че те ни защитават от нещо си.
Това е все едно да сложиш слънчеви очила през нощта, за да не виждаш това което всъщност се случва. Предпочитаме да носим „тъмните очила”, защото нашите очи не са свикнали с ярката светлина на ума. Ученията на Буда, независимо в каква категория ги отнасяме, ни показват как да отворим очите си за тази светлина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар