Три способа за възприятие на „АЗ”

 Джампа Тинлей

Откъс от книгата "Ум и пустота"  Джампа Тинлей

Съществуват три различни способа за възприятие на „аз”. Първия – хващането и придържането  за „аз” като нещо реално съществуващо, конкретно и реално, намиращо се вътре в нас. 

Втория способ – това е възприятие на „аз”, в което няма особени характеристики. То е лишено както от предстaвата за някакъв вид съществуващо „аз, така и от разбирането за неговата празнота /пустота/. Ние просто възприемаме някакво „аз”. 

Когато децата виждат картина те не мислят дали тя наистина съществува или не – за тях това е просто картина. Такова е неутралното възприятие. В него няма нищо нито особено хубаво, нито особено глупаво. 

Но първия способ на възприятие е много лош. 

Това неведение, това захващане за „аз” като нещо реално съществуващо е „корена на сансара”. Заради него се появяват и всички останали заблуди. Това е коренна, основополагаща грешка и механизъм от който възникват гняв, привързаност, завист и т.н.

Накрая, третия вид възприятие – това е възприятието на „аз” като лишено от реално съществуване. Това възприятие е ценно. Това е мъдрост достигаща до пустотота на „аз” в истинското съществуване.

Да се върнем на първия способ на възприятие на „аз”. Придържането към „аз” възниква, когато се намирате на място с хора. Вие сте заобиколени от тях. Неочаквано някой човек се обръща към вас и на всеослушание заявява: „Ти си глупак, ти си откраднал това и това”, макар че вие прекрасно знаете, че нищо не сте откраднали. Именно в този момент се заемете със самоанализ. Във вашия ум възниква много „плътна” концепция за реално съществуващ „аз”. Изследвайте себе си, може и да я разпознаете. В момента на нейното възникване вие се хващате за нея. Започвате да се вълнувате: „Как посмя той да ме нарече крадец!” Струва ви се, че „аз” е някаква материална същност, която се намира някъде в района на вашето сърце. И посочвайки го с пръст, вие казвате: „Той обвини мене в кражба, макар че аз никога нищо не съм крал! Сега ще го убия заради това!” В този момент вашата мъдрост е напълно затъмнена от неведението.

Какво се случва в тъмнината? Когато около нас няма никакъв източник на светлина, ние падаме. Причиняваме вреда и на себе си, и на останалите. Причината? Отстъствие на светлина. Когато в нас изплува неведение, това означава, че не притежаваме никаква мъдрост. И в такива моменти говорим ужасни глупости. Замислете се какво говори един уж интелигентен човек, когато е силно разгневен. Слушайки неговите думи, може да си  помислете, че е глупак. Правете собствени изследвания върху тези неща.

Не е необходимо незабавно да повярваме в това, което Буда учи. Постарайте се сами да разберете по какъв начин функционира вашия ум. Това се нарича аналитическа медитация. И след това, малко по малко, вие ще откриете нещо за себе си. Колкото повече неща откривате за себе си, толкова по-голяма ще бъде вашата реализация. Ще се превърнете в истински учени, развиващи науката за ума.

Най-висшето прозрение за пустотата, което излага будистката школа Мадхямика Прасангика ***** е доста сложно за разбиране. Но когато го разберете, в медитация то никога няма да ви подведе. От друга страна, ако се ръководите от неверни теории, то колкото  да разсъждавате и медитирате, теорията през всичкото време просто ще ви мами.

Това учение, което получих от утвърдени учители не ме мами, мами ме единствено моята ленност. Ако имах повече ентусиазъм, на практика това учение би донесло плодове. То е много надеждно лекарство. Лекарството не е задължително да бъде сладко, не трябва да е красиво – не в това е неговото предназначение. Ценността му е в това, че има сила да ни излекува от болестта, а не в опаковката или вкуса му. Същото е и с учението. Не е важно дали то е интересно или не е интересно. Най-главното е да бъде полезно, да идва от чист източник и да няма противоречие с коренните текстове. Намирайки такова учение, вие без всякакво съмнение може да разсъждавате върху него. Благодарение на този вид медитация външно ще останете смирени и скромни, но във вашето сърце ще се роди силата на снежния лъв /Снежният лъв е символ на Тибет и символизира непобедимостта/ -  без съмнение и без страх. Само тогава вие ще достигнете своите цели. В противен случай, колкото силни и внушителни да изглеждате, вътрешно ще приличате на малко котенце. Котето няма собствен път. То се хвърля на тази страна от където идва месото – и попада в капана. След това започва да хленчи: „ Имам проблем, имам проблем...”  Захапвайки стръвта вие се чувствате силни, но когато я погълнате – започват стомашните колики. И тогава се самосъжалявате: „ Аз съм най-лошия човек на света.” Вчера бяхте най-силния и умния, а днес сте най-глупавия. Това е вашата самооценка. Ако така лесно мените мнението за себе си, това говори, че вашия ум не е снежен лъв, а малко коте. Умът трябва да е снежен лъв. Как да го постигнем? Снежният лъв се ражда в нас, когато ние все по-дълбоко и дълбоко вникваме в ученията на Буда, все повече и повече размишляваме върху тях. Тогава се появява снежния лъв. Отначало той е малък. После започва да расте и да расте. И когато напълно порасне, той ще бъде цар сред лъвовете. Това се нарича буда ум.  

*****В областта на будистката философия този въпрос дълго е бил предмет на обсъждане. На eдиния полюс са будистите "реалисти", които считат, че материалния свят е съставен от неделини частици, имащи обективна реалност, независима от съзнанието.  На другия полюс са "идеалистите", или школата с водещ принцип "съществува единствено и само съзнанието", отхвърляща всички степени на обективната реалност във външния свят. Те приемат, че външния свят е, в края на краищата проекция на съзнанието на наблюдателя. 

Имa обаче и трета гледна точка - становището на школата Прасангика, почитана най-високо в тибетската традиция. Съгласно възгледите на Прасангика, въпреки че не се отрича реалността на външния свят, той се разбира като относителен. Външният свят е обусловен от нашия език, от обществените условности и общоприети схващания. Идеята за съществуваща като даденост, независима от наблюдателя реалност, е несъстоятелна. 

/Д.Лама XIV  "Вселената във един атом"/